Член 50 от Лисабонския договор, който указва как една държава може да излезе от ЕС, не дава много подробности. Досега нито една страна членка не е напускала общността, а Европейският съюз още е в шок след резултата от референдума във Великобритания.

Член 50 очертава схема на стъпалата в двегодишен период на напускане. Мнозина обаче се страхуват, че процесът може бързо да стане мъчителен, разстройвайки икономиката и отношенията в общността, предаде Ройтерс.

Преди всичко страната членка, която е решила да напусне ЕС уведомява Европейския съвет за това намерение.

После започват преговори, след които общността следва да сключи споразумение с въпросната страна. В него трябва да са посочени условията за напускането, както и на бъдещите й отношения със съюза.

От страна на общността споразумението „подписва“ Съветът на ЕС, след като е взел това решение с квалифицирано мнозинство.

Откога обаче спират да се прилагат договорите на ЕС за съответната страна?

Това, според член 50, става от датата на влизане в сила на споразумението за напускане. Обаче авторите на Лисабонския договор са предположили, че самото влизане в сила може някак да се препъне или да закъснее.

За такъв случай те са предвидили разни сложни хипотези, в които договорите на напускащатга страната с ЕС действат още две и дори повече години.

Специално е записано, че представители на напускащата страна не участват в обсъжданията или решенията на институциите на ЕС, които я засягат. (Това е близо до ума – иначе би имало „конфликт на интереси“.)

Извън правно-теоретичните завои на чл. 50 всеки един случай на напускане неизбежно задейства различни конкретно проблеми.

След Брекзит-а е необходимо ЕС бързо да запълни празнина от 7 милиарда евро в годишния си бюджет от 145 милиарда евро.

А този бюджет в момента е разчетен до 2020 година. После „еврохазната“ губи вноските на Великобритания, но в същото време си спестява това, което тя получава от общността.

Брюксел ще иска бързо да изясни и статута на хора и фирми,  които в момента се ползват отправата си да търгуват, работят и живеят от двете страни на една бъдеща границамежду Великобритания и ЕС.

Великобритания вероятно ще се откаже от шестмесечното си председателство на ЕС. Планираше се то да започне през юли 2017 година. Нейното място може да бъде заето от Естония или евентуално Малта или Хърватия.