„Новините са ужасяващи.
Недостигът на необходимо оборудване принуждава лекарите, както по време на война, да вземат решения за това кой ще живее и кой ще умре. Болните хора се редят в дълги линии, напразно чакащи за анализ или място в болницата. Предприятията, магазините, баровете и ресторантите опустяха, а местната икономика по света замръзна за неопределен период.
И е много тъжно да следим статистическите данни за това кои държави са поразени най-силно от коронавируса: сега напред излязоха САЩ, където са регистрирани почти 61 хиляди повече потвърдени случаи, отколкото в Китай, където първоначално бе открита заразата“.
Това пише синът на Джордж Сорос – Александър Сорос, заместник-председател на Фонда „Отворено общество“, в материал за Project Syndicate, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
В момента, когато европейският континент (а и целият свят) се сблъсква с медицинска и икономическа криза с исторически мащаби, Европа се оказа разделена и заплашена от териториален разпад. Ако Брекзит обедини останалите 27 страни в ЕС и елиминира от европейската сцена призрака на излизането и на други страни, то коронавирусът го върна на сцената.
ЕС има задължение към всички страни членки и техните народи: той трябва да използва всички финансови инструменти, с които разполага (или да създава нови), за да гарантира, че Италия и ЕС като цяло могат да издържат на тази криза и в крайна сметка, да се възстановят след нея. За това е необходимо да се изостави обичайното разчитане на остарели модели на управление, които се основават на идеята за липсата на каквито и да било общи финансови ресурси в паричния съюз. Ако Италия фалира, цената за европейската икономика (и освен това за самия европейски проект) ще бъде много по-висока от цената на нарушаването на едно или две бюджетни правила в период на сериозна опасност.
В навечерието на виртуалната среща на върха на Европейския съвет миналата седмица група от девет европейски държави, включително южни държави като Португалия и Словения, призова за издаването на еврооблигации и създаване на инструмент за колективен дълг. На срещата на върха задачата за намиране на възможни решения беше поверена на финансовите институции на Европа, може би с цел облекчаване на политическия натиск върху правителствените лидери (повечето от тях са загрижени за опозицията в техните страни). В същото време някои от най-авторитарните и екстремистки политически личности в Италия се възползваха от възможността да проведат кампания срещу ЕС и поставиха на дневен ред въпроса за излизането на Италия от еврозоната и като цяло от Съюза.
Като се има предвид, че при настоящата администрация САЩ започнаха да се оттеглят от следвоенния трансатлантически съюз, Брюксел получи шанс да докаже на практика заявения си ангажимент за ценности, права и многостранно сътрудничество и да се утвърди като един от световните лидери. Но той не използва този шанс. Въпреки че бъдещето на Европа днес изглежда мрачно, не е късно европейските институции и правителства да променят курса. ЕС не може да си позволи да загуби Италия или да преживее тази криза, без да реагира на нея по смислен начин. В противен случай всички страни на Съюза и тяхната икономика ще пострадат.
Баща ми, Джордж Сорос, беше свидетел на някои от най-ужасяващите престъпления на миналия век и този опит му внуши дълбока и трайна вяра в необходимостта от европейски проект. Горд съм, че от толкова дълго време той използва своите благотворителни институции за насърчаване на по-добро бъдеще в Европа и по света.
И следователно не е изненадващо, че организацията „Отворено общество“, която той основа, реши да помогне на Италия в този критичен момент, като заделя 1 милион евро на град Милано, за да подкрепи трудната работа за подпомагане на най-уязвимите групи, както и за възстановяване на икономиката, здравето и духа в следващите месеци.
Да, разбира се, някои държави от ЕС (макар и със закъснения) също изпращат медицински материали в Италия, а много италианци даряват средства за национална борба срещу кризата. Албания, която само преди няколко дни се съгласи да започне преговори за присъединяване към ЕС, показа истинска европейска солидарност, като изпрати група от 30 лекари в Северна Италия. Надявам се, че много други ще последват примера и ще предложат помощ на регионите, които Covid-19 удари най-силно. Фондацията „Отворено общество“, която току-що направи подобен подарък на град Будапеща, ще продължи да предоставя помощ: в следващите дни фондацията ще вземе серия от решения за борба с тази криза.
