Преди дни на столичния бул. „Черни връх” автомобил блъсна две деца. Според информацията – момиченцата пресичали неправилно, изскочили внезапно на пътя. Водачът обяснява, че се е движил с разрешената скорост – до 50 км. По време на инцидента той не е употребил алкохол.

Такива пътно-транспортни произшествия обаче обикновено влизат в силно размитата категория: „несъобразена скорост с пътните условия”.

Според полицейската статистика (вж. графиката отдолу) тази причина за инциденти на пътя държи палмата на първенството – 1900 броя (27,3%) за 2015, 2009 (29,8%) за 2014 година. На тях се приписва и най-високия дял от пътния травматизъм – 36,6 на сто (245 души) от загиналите, 27,9 на сто (2432) от ранените (2015) и съответно 37% (228) и 31,5% (2635) за 2014.

За сравнение през 2015 според статистиката на МВР са станали 5 пътни произшествия поради… превишена скорост. Или 0,1 процент от общия брой ПТП. При тях е загинал един, ранени са 12 души. Нещо повече, нула са регистрираните случаи за катастрофа поради превишаване на скоростта при ограничение със знак. За 2014 като такъв е определен един, с един ранен. Всеки, който поне веднъж е пътувал по българските пътища (населените места не правят изключение) сериозно ще се усъмни в тези числа.

Може би с рекордьора „несъобразена с пътната условия скорост” се мери единствено отнемането на предимство на пешеходец, където бройката инциденти също се движи около и малко над хиляда. Но в полицейския арсенал фигурира още една много условна причина – „несъобразена скорост с други условия”. За 2015 такива инциденти са 475 със 71 загинали, 592 ранени.

Тук трябва да уточним, че в цитираната статистика става дума единствено на т.нар. първи шофьор – този, който според контролните органи е предизвикал ПТП. Ами ако и другият участник (участници) в инцидента също не са били съобразителни към стрелката на спидометъра?

Въпросът що е това несъобразена скорост (с пътни или други условия) е доста спорен. Дали когато разрешената скорост в жилищен комплекс е 50 км/ч, но времето отива на смрачаване или вали, разрешената вече е несъобразена.

С какво не е съобразена разрешената скорост, когато на пътя внезапно и съвсем не там, където може да се предположи изскочи пешеходец. С колко километра трябва да „свалим” от разрешената на магистрала или скоростен път скорост за да стане тя съобразена с всевъзможните дефекти на асфалта, характерни за нашите условия. И т.н.

Въобще формулировката „несъобразена” е доста удобна. За полицейския протокол. Няма нужда от особени усилия да се търси какво е довело до инцидента. Решението е изключително субективно – кой и как ще преценява докъде свършва съобразената, откъде почва несъобразената. И радар не трябва. Това не е „превишена”, където веднага възниква питането – с колко.

Регистрацията на такъв шокиращ брой ПТП в тази графа ни кара единствено да се замислим. Дали замаскирайки по този начин същинските причини за инцидентите на пътя не спомагаме за тяхното нарастване във възходяща. Защото, за да се извършва превенция на пътната аварийност компетентните органи, участниците в движението, законодателят трябва да са наясно какво води до катастрофи, които от години ни поставят на челните места по смъртност и травматизъм.

Всъщност и Законът за движение по пътищата – както много други многократно прекрояван и ремонтиран, но все така несъвършен – е доста обтекаем в текста, посветен на скоростта. „Водачите на пътни превозни средства, казва ЗДП в своя член 20(2), са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”

На пръв поглед нищо толкова неясно, но в същото време доста неопределено. Защото, например, съвсем очевидно е, че разрешената скорост на магистрала за един млад водач с малък стаж зад волана и то с мощно возило автоматично може да се окаже фатално несъобразена. Дори когато стриктно се съобразява с релефа на местността.

Ако обаче прекали със съобразяването, може да попадне в противоречие с друг текст от ЗДП: „Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства” (чл. 22).

Ами сега? Колко „основателни причини” може да се измислят за да се движи едно превозно средство бавно. Здравословен проблем на водача, технически – на МПС-то, топло е, студено е, оглежда се за нужното отклонение от пътя (при обичайната липса на указателни табели), за бензиностанция и така до безкрайност. Пореден пример, че законът не е достатъчно конкретен и позволява свободно тълкуване на някои текстове. Особено от онзи, който седи край пътя и помахва със „слънчогледа” на пътен полицай.

Няма спор, че съобразяването на скоростта с многобройните субективни и обективни условия на пътя е безценен опит, който се трупа с години практика. Разбира се, до голяма степен той зависи и от личностните качества и характера на отделния водач. Но твърде нереално изглежда толкова много катастрофи да се дължат именно на липса на съобразителност.

И докато истинските причини за ПТП – 6967 за 2015 (загинали 669, ранени 8720), остават замъглени от удобни формулировки, инцидентите ще продължават. Защото без да сме наясно с причините, никога няма да можем да ги отстраним. И отново ще се налага само да броим последствията. А как ще ги наричаме – не е толкова важно.

Данните са от официалната полицейска статистика, като ви предлагаме показателя „брой“: