Изповед с цялата история около установяването на майка му като заразена с коронавирус, симптомите преди теста и тези след публичното огласяване на случая разкри Мирослав Близнаков – син на 59-годишната жена, приета в инфекциозното отделение на болницата в Карлово след завръщане от Лондон.

След разгласяването за първи случай на заболяването в Карлово последваха много негативни коментари в социалните мрежи, разпространяват се и неистини в различни медии. Това кара Мирослав, който е военнослужещ в 61-ва Стрямска механизирана бригада, да направи тежък и много емоционален разказ за личната история в трудния за семейството момент. Направи го в 10-минутно интервю по телефона за KarlovoPress.

„Aз лично взех решението да прибера майка ми от Англия, тъй като там не взеха никакви мерки за борба с разпространението на коронавируса, а тя е от най-уязвимите. Със сърдечно-съдово заболяване. Има операция, поставен байпас. И хронично заболяване на белите дробове. Затова реших да я прибера, даже малко закъснях.

Взех мерки преди това. Около седмица по-рано си пуснах платен отпуск с цел да огранича всякакви контакти. Дори само и само да не ме виждат, за да няма някакви спекулации. Семейството ми – жена ми замина да живее при родителите си предният ден преди прибирането на майка ми. Посрещнах я на летището на 20 март. Самолетът кацна в 9 без 15. От този час в този ден ние двамата не сме имали контакт с никой друг, освен с бърза медицинска помощ. Това е единственият контакт – визуален, пряк или както искате го наречете.

След като я взех от летището, майка ми нямаше абсолютно никаква симптоматика. Чувстваше се прекрасно. Беше притеснена единствено, че самолетът е бил пълен. Всички са били с маски, разбира се. Прибрахме се в Карлово, изкъпахме се и си легнахме. Същата вечер тя ме събуди през нощта. Имаше висока температура. Беше около 38 градуса.

Казах й – дай ми декларацията, която попълнихме на летището. Там имаше указания. Действах според указанията. Обадих се на РЗИ-Пловдив. Обясних им случая, записаха всички данни. От там ме насочиха да се обадя на Спешна помощ. Направих и това. От там ме насочиха към нашата Бърза помощ. Дадоха ми указания.

След около 40 минути дойде екип – може би от РЗИ-Пловдив, щом на линейката и е отнело толкова време. Линейката беше оборудвана с всички необходими предпазни мерки, служителите бяха екипирани. Качиха майка ми в линейката и я закарах в инфекциозното отделение в Карлово. Аз останах вкъщи. Към 2 часа майка ми ми позвъни и ми каза: „Ела да ми прибереш, нищо ми няма.“. Питах я дали е сигурна, а тя: „Така ми казаха“. Питах я пак, защото трябваше да изляза, за да я докарам, а мислех, че трябва да си стоя вкъщи. „Не, не, докторът каза да дойдеш да ме прибереш.“ Окей. Отидох, спрях пред отделението, майка ми слезе, качи се в колата, аз разговарях с доктора около минута, даде ми указания, че няма симптоматика за коронавирус, всичко е от стрес и умора. И това е. През това време ние не сме били контактни с абсолютно никой друг – подчертавам!

На другият ден ден около обяд ми се обадиха от болницата: „Докарайте майка ви, защото трябва да е под наблюдение.“ Казах: „Добре де, защо изобщо я изписахте?“ А те: „Господине, докарайте я.“ Питах пак: „Аз ли да я докарам? Сигурни ли сте, че трябва аз да я докарам?“ А те: „Да, да, няма проблем.“ Пак казах „добре.“ Отново взехме предпазни мерки. Аз сложих маска, ръкавици, майка ми беше с маска.

Отидохме и я оставих пред инфекциозното отделение, аз дори не съм слизал от колата. Дори не изчаках да слязат да я вземат, тръгнах веднага – да не се създава напрежение, да ме виждат хората и да вземат да кажат, че съм навън. От този момент аз си стоя вкъщи под карантина, направил съм си сметката, запасил съм се с продукти от седмица по-рано, защото знаех какво ще последва, независимо дали майка ми е болна, или не. Аз трябваше да я оставя 14 дни вкъщи, а покрай нея, да остана и яз. Осъзнавах го. Та след онзи момент не си подавам дори носа навън. Аз живея в къща, но не излизам и на двора дори, за да няма излишно напрежение сред съседите“, разказа Мирослав Близнаков.

„Ще ви помоля да не притеснявате майка ми. Аз говоря с нея през около час. Разбирате, че в тази ситуация телефоните ни не спират да звънят – както на нея, така и на мен. Дали от загриженост, дали заради клюката, хората постоянно звънят и искат някаква информация. Затова ви моля да не я притеснявате нея. Според последния ни разговор – майка ми беше много добре. Но с оглед на цялата помия, която се изля…

Аз даже я помолих да не чете, защото се появява суперпротиворечива и невярна информация. И след като всичко това приключи, аз ще взема всички необходими мерки. Но след тези новини майка ми супер много се притесни и колкото и да даваше вид, че не обръща внимание, няма как да не ти пука – при положение, че са замесени семейството ни, жена ми, детето ми, бабата, абсолютно всички. Тя изключително много се притесни – да не им навреди. Симптомите се появиха след публичното разгласяване на случая от генерала по телевизията. Преди това ги нямаше, дори температурата, с която беше влязла, беше изчезнала.

Но вече не е така – започнаха пробождания в гърдите, лека кашлица… Засега всичко е нормално и се контролира добре, но майка ми е силно притеснена и това се отразява“, продължи Мирослав.

А след това отправи призив към съгражданите си и към всички: „Призовавам всички преди всичко да останат хора! Никой не е застрахован. Никой няма нужда от това нещо в момента. На всеки може да се случи и ще продължи да се случва. В нашата община конкретно доста хора се прибраха от чужбина. Ако всеки вземе мерките, които взех аз – да се отнася съвестно, да потърси органите при първите симптоми, независимо дали са минимални, ако всеки съвестно си спазва карантината, съм сигурен, че това нещо ще се тушира в зародиш. За съжаление, не съм сигурен, че това ще се случи. Но аз съм чист пред себе си, чист съм пред съгражданите ми. Каквото трябваше да направя, аз го направих.“

„Аз трябва да остана под карантина до 3 април. Тогава ми изтича и отпуската. Аз си я бях удължил именно поради тази причина – да си остана вкъщи, докато майка ми е тук и докато мине карантинният период. Но с оглед на това как се чувствам, след карантината ще преценим дали да се върна на работа, или е желателно да остана още известно време изолиран. Готов съм да приема и това решение без никакви резерви. Зависи как ще протече болестта при мен, ако изобщо съм я прихванал.

Лично аз се чувствам в прекрасно здраве. Но може и да съм само носител и да изкарам всичко на крак. Със сигурност ще трябва да ми се направят изследвания, преди да тръгна отново на работа. Защото, съгласете се, при нас рискът е доста голям, работим много хора на едно място и не може да се рискува“, завърши военнослужещият.