Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена – Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.

Той е винаги седем седмици преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, за да донесат голям берекет.

На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“. На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни, яйца, риба, обредна пита, печени ябълки, бяла халва. Вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзва яйце или халва. Децата трябва да хванат с уста яйцето (халвата) без да го докосват с ръце.

След ритуала конецът се запалвал и възрастните гадаели каква година ги очаква. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро да очаквали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било.