Спешното отделение се оказва, че не толкова „спешно“ и хората са принудени да чакат с часове.
Валентин Русев се свърза с нас, за да ни разкаже своите неволи в болницата в Русе, пише Dunavmost.com.
Г-н Русев е меко казано разочарован от начина на работа в така нареченото „Спешно отделение“ и иска да даде гласност на това, което му се е случило.
Представяме ви историята на Валентин Русев:
Здравейте приятели, дано тази случка стигне до г-н министъра на Здравеопазването, дай боже и до министър председателя на РБ.
Искам да разкажа за една история с участието на ЦСМП (Център за спешна медицинска помощ) – Русе.
Участват потърпевша, придружител, екип на ЦСМП – Русе и Спешно отделение – Русе.
На 6 февруари към 18:30 часа потърпевшата, по незнайни пътища господни, си заклещва един пръст от лявата ръка в багажника на автомобил. Придружителят пристига на мястои прави неуспешни опити да отвори злополучния багажник, след което пристига екип на Спешна помощ и екип на Пожарна безопасност. Благодарение на професионализма на екипа на пожарникарите, злополучният пръст на потърпевшата е освободен, след което е откарана от автомобил на Спешна помощ в Спешно отделение в Русе. Придружителят също пристига в Спешното.
Медицинско лице от ЦСМП (лекар, може би фелдшер) представя потърпевшата в Ортопедично отделение(така пише на вратата). Медицинското лице от ЦСМП обяснява на придружителя, че в момента се извършва смяна на… екипите. Трябва да изчакаме. Добре, чакаме…(намираме се в спешното отделение!).
Придружителят влиза в приемното помещение на Ортопедичното отделение на Спешното отделение на болницата в Русе. В приемното помещение, служителка, облечена с черна блуза и черен панталон, без никакви определящи елементи по себе си, работи с клавиатурата на компютър. След около 10 минути (вече са минали 35 минути от инцидента), приемащата задава питане на потърпевшата за ЕГН. Записва с химикал в дневник и започва да го въвежда в системата. След няколко неуспешни опита, обяснява, че сега идва на работа и трябва да смени паролата, но компютъра нещо забива и трябва време. Вече са минали 40 минути от пристигане в СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ.
При въпрос на придружителя, дали това е СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ, служителката с черните дрехи отговори: „Да, и ако искате да знаете, на запад се чака с дни и си записваш час!“
Системата най-накрая прие паролата, компютърът заработи и потърпевшата получи талон за рентгенова снимка. Браво! Снимката отне още 5 минути. Браво! Потърпевшата се връща в чакалнята на СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ и чака да я извикат. Минава 1 час от инцидента. Служителката с черните дрехи обяснява, че дежурният лекат в момента е на визитация и когато приключи ще приеме потърпевшата.
Минава около час и половина от инцидента. След дълго чакане в чакалнята, вратата се отваря и служителката в черно извиква потърпевшата, за да и обясни, че няма счупване и я праща да си ходи вкъщи, да си ОБРАБОТИ сама травмираното място с риванол.
Потърпевшата моли служителката с черните дрехи поне тази вечер травмата да бъде обработена тук. Служителката в черно беше благосклонна: „Добре, влезте!“.
И така приятели, след около час и четиридесет минути, потърпевшата беше изпратена поживо-поздраво от СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ на болницата в Русе.
Егати СПЕШНАТА ПОМОЩ би казал… Благодаря ви!
