Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище. Гениалното прозрение на Айнщайн все пак напомня, че в училище нещо трябва да се научи. Само че това е толкова относително за българските ширини, че за да се обясни, ще трябва нова теория за относителността. И нова формула за светлината, щото нали науката била слънце.

Ако обозначим енергията на знанието, което клетият български ученик трябва да усвои, с E, огромната маса учебници с m, а с с светлината на знаньето, олицетворена от българския учител, ще получим познатата формула: E= mc2.

А учителят е на квадрат по съвсем биологични причини, тъй като при средна възраст от 60 той съвместява 2 учители по на 30. И не е учител, а учителка, която пак по биологични причини носи светлината на знаньето още от времето на соца, когато ни уверяваха, че сме най-ученолюбивата нация на света, след съветската.

За да достигне обаче до знанието, което трябва да вкара в ученическата глава, многострадалната учителка на квадрат трябва да преодолее m на учебниците. А те, щом се съединят в главата на ученика, се получава критична маса и следва взрив. И то толкова опустошителен, че ще трови и доста бъдещи поколения с радиация, пардон – с информация. Защото родните учебници те заливат с толкова много информация, че тя после няма как да се забрави – по препоръката на Айнщан, тъй като няма и как да се усвои.

При несекващите образователни реформи едно нещо устоя – учебниците да се пишат от академични величия, които нямат представа от възможностите на дечурлигата. Съчинени са толкова сухо, безинтересно и високомерно, наблъскани с толкова непотребни клишета, че ако някой подрастващ се зачете с интерес, немедлено трябва да бъде назначен за висш чиновник в Министерството на образованието. А останалите да се гърчат в трансцеденталните измерения, струящи упоително от страниците.

И така, ако добрата стара учителка не преведе на достъпен език материала и не обясни „пагинацията“, както казваше големият Николай Хайтов, работата отива към еклектика, както пък казваше един депутатин. Защото нито един от академичните величия, списувал учебниците, не е счел за нужно да се консултира с добрата стара учителка. Която би му дала малко акъл как да направи така, че да не се учи заради училището, а заради живота. И че докато учебниците не започнат да се пишат на нормален език, децата ще завършват неграмотни. И че ако не се пише увлекателно, ученикът няма как да скочи до небето, както пък казва Робърт Фрос.

Така от реформа на реформа и от година на година нещата в образованието се придвижват. Магистрално: учебното съдържание безкрайно се отдалечава от учениците. И безкрайно се сближава с комерсиалните цели на изработващите ги екипи и издателствата. Учениците се движат в посока намаляване, въпреки брошурите като „Пенисът Кънчо и миска Лиска“. А учителите – в посока остаряване, въпреки паническите напоследък усилия да се привлекат млади сили. Бизнесът пък се движи в посока на тотална паника – няма подготвени кадри за работа.

Да се надяваме, че при толкова много движение многострадалното образование ще излезе от застоя. Дотогава обаче учениците ще се надяват единствено на грипната ваканция.

А многострадалните учители – и те, само че на ваканция по Айнщайн.