На днешната дата – 17 януари, православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи „безценен, неоценим, който няма цена“. Другото му значение е „който влиза в бой“.

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.

При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.

Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Традиции и обичаи на Антоновден

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Спред една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка