Животът на Тодор Лазаров е изпълнен с изненади и предизвикателства. Неговият път започва от село Полето близо до Симитли и стига до Холивуд и участие в най-големите световни филми.
Младият българин се мести в София на 14 години с идеята да сбъдне мечтата на баща си да стане футболист в ЦСКА. Вместо това обаче приятел го води със себе си на тренировка по самбо в джудо клуб “Джудо-Шун “.
“Когато влязох в залата по джудо и самбо се почувствах страхотно, беше любов от пръв поглед. Имам редица състезания с националния отбор, а след това се занимавах с треньорска дейност”, разказва Тодор в интервю на Силвия Прибиловска за Vesti.bg и “Вдъхновените”.
Съвсем случайно преди 20 години той попада на снимките на филм като каскадьор и така започва успешната му кариера, която го е срещнала с едни от най-големите звезди в киното.
“Никога не съм вярвал, че ще се занимавам с подобно нещо. Имах късмет, който след това успях да опитомя. Най-трудната каскада в живота ми е в руския филм „Тарас Булба“, където падам от 18 метра височина”, споделя каскадьорът.
Историята на Тодор Лазаров е част от документалната поредица за хора, които постигат мечтите си – 02H (From Zero to Hero) на B2Y Productions
https://www.facebook.com/117293996348098/videos/547973159297738/
Относно трудностите и колебанието по време на работа Тодор казва, че когато човек не е сигурен в това, което прави, по-добре да не се впуска изобщо.
„Поколебаеш ли се, просто не го прави. Винаги трябва да си 110% сигурен”, категоричен е той.
Според Тодор, за да се занимава човек с каскадьорство, са нужни много качества, сред които доза талант, кураж и голям професионализъм. Но преди всичко човек трябва да бъде спортна натура.
За 20 години той посещава стотици държави на почти всички континенти. Участва в снимки в Колумбия, Малайзия, Индия, Нова Зеландия, САЩ, както и в много европейски държави. Играе в над 100 филма, сред които „Троя“, „Непобедимите“, „Хрониките на Нарния“ и др., като броят им продължава да расте.
“Всеки ден си казвам че мога да бъда по добър, както като човек, така и в това което правя. Вдъхновява ме любовта, тя е двигател, който ни бута напред. Когато обичаш се вдъхновяваш да вървиш напред именно заради това човек трябва да обича работата си”, споделя българинът.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=128998021844362&id=117293996348098
Редките моменти, когато не лети на път към поредното приключение, Тодор използва, за да се върне у нас и създава фондацията „Благодаря ти“.
“Аз от много години се опитвам да помагам с каквото мога, но в един момент реших, че мога да направя и нещо повече. Затова създадох фондацията, като идеята ми беше да се срещам с хората в нужда и с онези, които биха искали да им помогнат”, заключва той.
