През различни политики и употреба на власт лидерите на Нова Зеландия, Франция, Индия, Китай и САЩ повлияха на света повече от всички останали през 2019 г. Ето защо тези шест души бяха толкова важни през изминалата година, според сп. „Тайм“.
Си Цзинпин – президент на Китай
На 1 октомври парад от танкове и войски премина през Пекин, за да отбележи 70 години от основаването на Народната република. Тогава лидерът на Китай Си Цзинпин обеща: „Никоя сила не може да спре китайския народ и китайската нация да върви напред“.
Светът бе разтърсен от протести през 2019 г.
Само че близо 2 милиона души излязоха на улиците, за да поискат демократична реформа в полуавтономния Хонконг. Търговската война със САЩ пък намали икономическия ръст на Китай. А задържането на над милион мюсюлмани в провинция Синдзян предизвика осъждане от страна на ООН. Вашингтон демонизира китайската телекомуникационна компания „Huawei“ и прие законодателство в подкрепа на протестиращите от Хонконг.
Все пак лидерите на Пакистан и Саудитска Арабия решиха да се свържат с китайските инвестиции. А през ноември Си пи вино с френския президент Еманюел Макрон в Шанхай, преди да подпише двустранни сделки на стойност 15 милиарда долара.
Доналд Тръмп – президент на САЩ
На третата си година като президент Доналд Тръмп физически влезе в Северна Корея. Той обяви извънредна ситуация за американската граница с Мексико. Той призна оспорваните Голански възвишения като суверенна част от Израел.
Годината започна с разследване срещу американския лидер. Специалния прокурор Робърт Мълър разследваше дали е имало руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 година. В края на 2019 г. пък Юридическата комисия в Камарата на представителите на САЩ одобри обвиненията срещу президента Тръмп в злоупотреба с власт и възпрепятстване на Конгреса и препоръча импийчмънт.
Нанси Пелоси – председател на Камарата на представителите на САЩ
Две години президентът Тръмп се възползва от подчинен републикански Конгрес. След като в началото на годината Нанси Пелоси стана председател на Камарата на представителите на САЩ за втори път – нещата за президента се промениха. Пелоси отказа да даде пари за исканата от Тръмп стена по границата с Мексико. Все пак през годината тя се опита да намери начини да работи с Тръмп, където е възможно – тя одобри финансиране на центрове за задържане на имигранти и договори двугодишно бюджетно споразумение, което увеличава военното финансиране.
В началото на декември Лидерката на демократите в Камарата на представителите на САЩ поиска да се изготвят основанията за повдигане на обвинения на президента Доналд Тръмп, който по думите ѝ е злоупотребил със служебното си положение.
Нарендра Моди – министър-председател на Индия
Президентът на Индия Рам Натх Ковинд назначи лидера на „Бхаратия джаната парти“ Нарендра Моди за министър-председател през май 2019 г. След като той печели изборите, мюсюлманите в Индия, които съставляват 14% от населението на страната, се питат дали те вече се считат за индийци. Причината е, че партията на Моди възхвалява индуиския национализъм, пише Тайм.
През август Моди отмени автономния статут на Кашмир. Неговото правителство настоява за нови мерки, които биха могли да улеснят затварянето и депортирането на мюсюлмани, които не могат да докажат индийското си гражданство, дори ако са живели в страната от поколения.
Джасинда Ардърн – министър-председател на Нова Зеландия
Жестът беше малък, но ефектът беше голям. По-малко от 24 часа след като крайно десен екстремист изби 50 поклонници в две джамии в Крайстчърч през март, премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардърн облече черен хиджаб, за да се срещне с членове на мюсюлманската общност, да чуе страховете им и да сподели мъката им.
Когато Ардърн пое властта през октомври 2017 г., на 37-годишна възраст, тя беше най-младата жена лидер в света. Под нейното ръководство страната забрани пластмасовите торбички за еднократна употреба, засади 140 милиона дървета. След атентата тя показа как може да се върви към смислена промяна като прокара реформи в законите за оръжия само дни след нападението.
Еманюел Макрон – президент на Франция
Когато Еманюел Макрон е избран за президент през май 2017 г., той не слуша „La Marseillaise“, а „Одата на радостта“ на Бетовен – химн на Европейския съюз. Сега, по средата на петгодишния си мандат, френският президент най-накрая се озова като фактически лидер на континента.
След като германският канцлер Ангела Меркел се насочва към пенсиониране, а Великобритания отчаяно търси Brexit, френският лидер се противопоставя на Тръмп, обявявя, че „НАТО“ е в „мозъчна смърт“, изправя се пред протестите на „жълтите жилетки“ и не се колебае да коментира транснационални проблеми като климата, санкциите за Иран, глобалната търговия и руската агресия.
