Доцент по бързата процедура оглавява Националната библиотека. Министърът трябва да анулира опорочения конкурс.

Призраците от ДС се върнаха в Министерството на културата. Те дирижират конкурси, те ще управляват национални културни институции. Ако не успяват да притоплят някоя стара агентурна гозтба като интрига и компромат, бързите бухтички стават за минути, после се поръсват с пудра захар.

За какво става дума. Министерство на културата обявява конкурсза заемане на длъжността „директор“ на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. От кандидатите се изисква да са магистри от областите „Хуманитарни науки” или „Социални, стопански и правни науки” според Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления (ПМС № 125/2002 г.); да имат минимум 5 години стаж на ръководна длъжност в библиотека и да са хабилитирани лица. Всеки от тримата кандидати не може да отговори на едно от тези условия – като при лондонските шивачи. Първият е дипломиран в друга образователна област, вторият отговаря на всички изисквания, но няма ръководен стаж в библиотека, третият не е хабилитирано лице.

Ако не сте прочели, познайте кой ще дойде на вечеря? Дано се сещате и кои са майсторите на процедурните хватки, защото всичко се оказва само и единствено въпрос на процедура. И тръгва тя – на първия етап председател на журито е преподавател в УНИБИТ, който отстранява неудобните кандидати (в случая № 1 и № 2), на втория – заместник-министър, който избира единствения останал кандидат – № 3 от УНИБИТ. Так, безмолвно, по английски, както пееше един бард.

До въпросите за управленски опит, познаване на законодателството, представяне на концепция и публична идентичност, не се стига.

Вие си припомняте, че „спечелилият“ кандидат не е хабилитиран. УНИБИТ се е погрижил и за това. Опитът Адамов (по Величко, бивш ректор на СА „Д. Ценов“ в Свищов) бива творчески обогатен. За целта е проведена съкратена процедура по избор на кандидат № 3 за хабилитирано лице: първото заседание на журито е от 10.02. т. г.; рецензиите и становищата са фабрикувани за две седмици и се появяват на сайта на УНИБИТ между 22-25 февруари, а хабилитацията е опържена за една седмица – на 02.03.2016. ас. д-р Красимира Александрова, без да е била гл. асистент, се оказва доцент.

Вие твърдите, че по Правилника за приложение на Закона за развитие на академичния състав в Р България това не е не е възможно – в един и същи ден кандидатът да бъде избран от научното жури, да бъде гласуван два пъти, съответно на Факултетен и на Академичен съвет, а след това Ректорът (Денчев, Стоян, бивш ДС деятел) да утвърди избора и да издаде заповед за новото трудово правоотношение на току-що изпържената бухтичка. Нали ви се каза – може, след което поръсвате с пудра.

Ето една куриозна справка за глобалните научни приноси на хабилитираната Александрова. За протокола проф. Куманова, рецензент и председател на научното жури по същата процедура, дълбокомислено препоръчва: „Бих си позволила да отправя препоръка към кандидатката в конкурса. Макар и присъстващ във феноменологията на трудовете й, информационният им план на библиосферата не прави ли възможно третирането в свода на широката й знаниева компонента и на статуса на информационната наука като хуматитаризираща комуникацията сила, в чиято метасистемност са проекциите на посоките на тази продукция и особено на вторично-документалното (библиографското) равнище на информационно моделиране.” Гатанка или просто скудоумие…

Да припомним: според изискванията на конкурса Александрова става доцент на 2-ри март, а 3-ти, 4-ти, 5-ти и 6-ти са почивни дни. Следователно първият работен ден на Александрова е 7 март, по съвпадение – крайният срок да подаде документите в конкурса за директор на НБКМ. И тя ги подава като хабилитирано лице. След това процедурата на боевиците от МК предвижда спечелване на конкурса като единствен кандидат.

Възниква дребно неудобство, което ще обърне колата на процедурните комбинатори, защото съществува противоречие между изискванията в обявата за конкурса и критериите на комисията по избора. Може да имаш хуманитартна специалност, за да се явиш на конкурс, но за да те изберат, трябва да имаш 5 г. ръководен стаж в библиотека, което не е възможно да бъде постигнато, ако си завършил „хуманитарни науки“. Защото по закон всички ръководители на библиотеки – от национална до общинска, трябва да са завършили „библиотечно-информационни науки“. Параграф 22 – и междувременно кандидати № 1 и № 2 увисват на въжето. Обаче: неравното третиране и поставянето на едно лице в по-неблагоприятно положение спрямо друго с определянето на изисквания за професионален опит, които не могат обективно да бъдат постигнати, по Кодекса на труда и по Закона за защита от дискриминация е… дискриминация. В обявата да пише, че може да се кандидатства като баничка, но конкурсът, драги, избира само бухти! Така и става.

Оттук-нататък работата е лесна. Първо движение: двама от кандидатите, както стана дума,не са допуснати до конкурс. Председател е доц. д-р Венцислав Велев – преподавател в УНИБИТ и служител в Министерство на културата (25.03. т. г.). Второ движение: единственият кандидат в конкурса е избран за директор на Националната библиотека. Председател на комисията е Банов, заместник-министър, наследство от служебния кабинет на Г. Близнашки, очевидно свързан с „мокрите“ поръчки на библиотекарската мафия. На 18 май т.г. МК съобщава, че Красимира Стойчева Александрова – единственият кандидат, допуснат до конкурса, го е спечелила.

Между тези отработени движения на 15 април т. г. министърът на културата говори в Народното събрание за „мамбит и гамбит“, сякаш не иде реч за Национален културен институт, а за баничарница. Бухтичките отново биват поръсени със захар.

Сега да оставим топлата закуска и като граждани на България да си зададем два въпроса: 1) Защо някои национални културни институции се овладяват от никому неизвестни кадри бухти, напр. Националният литературен музей (с архив) – от лице в пенсионна възраст, а други, като Националния театър „Иван Вазов“, от година и половина са без директор; 2) имоти, ръкописно наследство или османският архив са апетитната хапка в НБКМ, за която УНИБИТ натиска, докато компрометира конкурса?

Ето тук вече ребусът става корпоративен и с това – геополитически. В широкия смисъл на думата, под корпорация тук ще разбираме Компания, която акумулира сериозни финансови средства, разполага с икономически капацитет, авторитетно юридическо лоби, политическо и парламентарно представителство, добра комуникация с държавното обвинение и правораздавателната система.

Думата ни е, че УНИБИТ обслужва корпоративни интереси под академичен параван. Да припомним, че „доктор хонорис кауза“ на УНИБИТ е Реджеб Тайп Ердоган, президент на Р Турция (17.01.2006), чиито посланик в България – Сюлейман Гьокче, беше замесен в нископробен скандал с треторазреден дипломат, отзован от България на 21.02.2016. Това става десетина дни след като Турция е наложила забрана на Доган и Пеевски да посещават страната, според турски медии. И реабилитацията не закъснява, защото чрез своя Институт за изследване и развитие на лидерството в информационна среда (под ръководството на небеизвестния Димитър Иванов – Гестапото) същият Доган, бивш кадър и той на ДС, бива удостоен със знак за лидерство „Стефан Стамболов“ (11.02.2016). Още нещо: десет години преди това - на 18 май 2006 г. почетен доктор на УНИБИТ е станал и Вежди Рашидов, сега министър на културата. Той именно днес ще трябва със заповед да одобри резултата на опорочения конкурс – единственият кандидат от УНИБИТ да оглави Националната библиотека (заедно с османския архив в нея, третият по библиографски обем в света).

Но все така със заповед може да го анулира… За да покаже, че не е замесен в нефели геополитически игри, а върху името му не тегнат корпоративни зависимости.

Другият, който трябва да покаже, че академичните процедури не са натурална размяна в корпоративни сделки, е вицепремиерът и министър на образованието.

Третият, който по йерархия трябва да е първи, е мълчалива буква.

Всичко това едва ли ще стане – и тогава мълчанието на българските писатели, преподаватели и учители, и всички, които милеят за книгата, но мълчат, ще станат свидетели на един библиотекарски „библиокост“, в който за пустия корпоративен интерес четири институции са се сдружили срещу българските граждани.

 Автор: Проф. д-р Владимир Атанасов

Източник: Mediapool

*Проф. д-р Владимир Атанасов e един от двамата отхвърлени кандидати за директор на Националната библиотека. Той е бил министър на образованието (2001-2003 г.), но Министерството на културата обясни, че според закона това не е достатъчно, за да покрие критерия за управленски опит. Другият недопуснат претендент е Елисавета Мусакова, бивш дългогодишен ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ към Националната библиотека, преподавател по „Феноменология на ръкописната книга“ в катедра „Изкуствознание“ в Национална художествена академия и член на международния съвет на Експертната група на библиотекарите на ръкописни колекции към (CERL). Според класификатора образователната й степен „Изкуствознание“ не е класифицирана като хуманитарна наука.