През 2018 година гражданите на Европейския съюз са били по-доволни от живота си, отколкото през 2013. Това сочат последните данни на Евростат, които изследват колко удовлетворени са европейските граждани от личните си отношения и от финансовото си състояние.
Най-доволни от финансовото си положение са датчани, финландци и шведи. А личните си отношения най-високо оценяват малтийците, австрийците и словенците.
Къде е България?
Българите са на дъното и по двата показателя. Средната оценка за финансовото състояние е 4,3 от 10 пункта, но все пак бележи ръст от 0,6 пункта в сравнение с 2013. Непосредствено преди българите се нареждат гърците, хърватите и литовците.
Българите са на дъното и по удовлетвореност от личните си отношения – тук оценката е 5,7 от 10 пункта. Прави впечатление обаче, че по този показател България е първенец по ръст – удовлетвореността от личните отношения е нараснала с 0,9 пункта през последните пет години.
Според д-р Пламен Димитров, председател на съюза на психолозите в България, неудовлетвореността от финансовото състояние е лесно обяснима. „Българинът плаща европейски цени с неевропейски заплати“, казва психологът и добавя, че за разлика от хората на Запад, българите ежедневно се сблъскват със сериозни финансови и социални проблеми.
„Българинът е много устойчив, но се налага да понася огромно напрежение и затова често е на ръба на прегарянето“, казва Димитров пред „Дойче веле“.
Положението допълнително се утежнява от липсата на адекватна държавна политика по въпроса с психичното здраве. „Ние имаме големи дефицити в грижите за психичното здраве. Имаше една стратегия, която обаче остана само на хартия. Специалисти, включително от Европа, представиха на кръгла маса в парламента своите препоръки, но няма кой да ги чуе“, казва Димитров. Положението е трагично, добавя психологът.
„Има проблеми, които хронично не се решават, а това само ги задълбочава. Повечето проблеми в областта на психичното здраве произтичат от условията на живот и от начина, по който една държава организира системата“, смята Димитров.
На другия полюс е Австрия, където българката Диана Карабинова от години работи като психотерапевт. Според нея решението се крие в доброто здравеопазване и в постиженията в областта на превенцията. „В Австрия се говори сравнително открито за проблеми като депресия или бърнаут“, казва Карабинова и обяснява, че в Австрия отпуск по болест заради психично заболяване в никакъв случай не може да бъде причина за уволнение. Нещо повече дори: „Да ходиш на психотерапия е съвсем нормално. Дори е признак на висока трудова култура“, казва психотерапевтката.
Според данните на Евростат, австрийците са сред най-доволните от личните си отношения. И това не е случайно. Докато в България самотата сред възрастните хора е всеизвестен проблем, само във Виена има над 100 пенсионерски клубове, които предлагат най-различни развлечения за възрастните хора.
И не е само това: „Почти всеки втори австриец е доброволец в някаква благотворителна организация. Там хората създават контакти, както в личен, така и в професионален план“, разказва Диана Карабинова, но добавя, че тук роля играе и финансовият аспект. „Ако трябва да работиш на няколко места и си притиснат финансово, нямаш мотивация да отделяш от времето си за доброволческа дейност“, казва Карабинова.
Психотерапевтката от години работи и с бежанци. При тях и при голяма част от останалите чужденци в Австрия се наблюдава най-вече този проблем: „Жителите на Австрия от чужд произход често се чувстват като непълноправни членове на обществото, а поради стечение на най-различни обстоятелства те нерядко имат и доста по-ниски доходи“. С други думи: и една Австрия има своите проблеми за решаване.
