онякога извършваме необмислени и дори отвратителни постъпки, за които впоследствие си плащаме. За историята на този мъж и майка му разказва във Фейсбук рускинята Раиса. 

Михаил и Татяна живели заедно повече от година, макар и да нямали брак.

Михаил бил приветлив, вежлив мъж, който по цял ден прекарвал на работата си като заместник директор на строителна компания. А тя била пълна с отговорности и изисквала често отсъствие от дома, командировки, делови срещи, преговори…

Тятяна пък никъде не работела, прекарвала времето у дома или по магазините, или на срещи с приятели.

Михаил и Татяна живеели в тристаен апартамент. Две от стаите заемали те, а третата – възрастната майка на Михаил, която почти не излизала навън и през повечето време стояла пред прозореца, гледайки тъжно към хората, които минават.

Михаил все пак се грижел за майка си, когато се налагало да отсъства по-дълго, я извеждал навън и двамата се разхождали. Но през останалото време майката била сама, а Татяна не й обръщала никакво внимание.

Преди дни се връщах от работа и видях Михаил, който седеше на пейка пред входа ни и плачеше. Питах го какво се е случило, а това, което ми разказа, ме вкара в ступор.

„Никога повече няма да видя майка си и вината за това е моя“, каза той и обясни, че преди време не издържал на натиска на приятелката си и вкарал възрастната си майка в старчески дом.

Той я навестявал, но с течение на времето срещите ставали все по-редки.

Неочакван телефонен звън преобърнал живота на Михаил.

Обадили му се от старческия дом и съобщили, че майка му не се чувства добре, че очакват най-лошото и трябва спешно да отиде там, за да се сбогува с нея.

Тази среща той няма да забрави никога. Майка му се разплакала, когато го видяла. След няколко минути се почувствала много зле и от персонала го помолили да напусне, за да започнат реанимация.

Но последните й думи ще са в съзнанието му цял живот.

„Сине мой, може би се виждаме за последен път. Искам да ти пожелая на теб и на Татяна да ви се родят здрави, добри дечица, които винаги ще се грижат за вас и никога няма да ви изоставят…“

Михаил и Татяна живели заедно повече от година, макар и да нямали брак.

Михаил бил приветлив, вежлив мъж, който по цял ден прекарвал на работата си като заместник директор на строителна компания. А тя била пълна с отговорности и изисквала често отсъствие от дома, командировки, делови срещи, преговори…

Тятяна пък никъде не работела, прекарвала времето у дома или по магазините, или на срещи с приятели.

Михаил и Татяна живеели в тристаен апартамент. Две от стаите заемали те, а третата – възрастната майка на Михаил, която почти не излизала навън и през повечето време стояла пред прозореца, гледайки тъжно към хората, които минават.

Михаил все пак се грижел за майка си, когато се налагало да отсъства по-дълго, я извеждал навън и двамата се разхождали. Но през останалото време майката била сама, а Татяна не й обръщала никакво внимание.

Преди дни се връщах от работа и видях Михаил, който седеше на пейка пред входа ни и плачеше. Питах го какво се е случило, а това, което ми разказа, ме вкара в ступор.

„Никога повече няма да видя майка си и вината за това е моя“, каза той и обясни, че преди време не издържал на натиска на приятелката си и вкарал възрастната си майка в старчески дом.

Той я навестявал, но с течение на времето срещите ставали все по-редки.

Неочакван телефонен звън преобърнал живота на Михаил.

Обадили му се от старческия дом и съобщили, че майка му не се чувства добре, че очакват най-лошото и трябва спешно да отиде там, за да се сбогува с нея.

Тази среща той няма да забрави никога. Майка му се разплакала, когато го видяла. След няколко минути се почувствала много зле и от персонала го помолили да напусне, за да започнат реанимация.

Но последните й думи ще са в съзнанието му цял живот.

„Сине мой, може би се виждаме за последен път. Искам да ти пожелая на теб и на Татяна да ви се родят здрави, добри дечица, които винаги ще се грижат за вас и никога няма да ви изоставят…“