Слаба геомагнитна буря (G1) ще оказва влияние върху планетата в следващите часове. Смущенията започнаха в четвъртък следобед, а привечер достигнаха интензитет на слаба буря.
По данни на НИГГГ на БАН планетарният индекс удари степен 5, по скалата до 9.
За геомагнитните колебания преди 2 дни предупредиха от американската агенция за изследване на атмосферата и океаните. Оттам посочиха, че причината за явлението е високоскоростен слънчев вятър.
Как влияе на хората
Слабите геомагнитни бури се усещат от хората с проблеми на сърдечно-съдовата система. Възможни негативни реакции: сърдечни спазми, замаяност, главоболие и липса на концентрация. Смущенията в магнитното поле могат да въздействат и на хора с психични разстройства.
Възможни са понякога и колебания в електроенергийната мрежа. Уязвими са спътниците, осигуряващи навигационна информация. Очаква се магнитните смущения да приключат в събота.
„Магнитните бури не са приятен феномен, но не са толкова страшни за хората“, почерта проф. Николай Милошев в предаването „Събуди се“ по NOVA в интервю от края на август.
„Промяната в общото количество на магнитното поле е минимална. Тя би могла да влияе на хора в гранично положение, т.е. на сериозно болни. Здрави хора не би трябвало да имат трайни последици. Електромагнитните лъчения, които се излъчват от минаващи трамваи, тролеи, от далекопроводи, не са по-малко“, обясни той.
В началото на септември учените от лабораторията по рентгенова астрономия на Слънцето към Физическия институт на академията на науките в Русия съобщиха, че втората най-силна магнитна буря за тази година е регистрирана по цялата Земя.
Отбелязва се, че „по-голямо такова събитие е регистрирано само веднъж през последните осем месеца – през май 2019 г., когато бурята е достигнала ниво 3 от 5“.
Вероятно първата регистрирана геомагнитна буря
Японски учени заключиха, че увеличена слънчева активност е предизвикала силна геомагнитна буря преди 2600 години, съобщи Сайънс алърт. Заключенията им са базирани върху исторически източници, които описват странни червени облаци в небето над Месопотамия.
За възможен пик в слънчевата активност в средата на 7-ми век пр. Хр. се заговори въз основа на предишни изследвания, включително анализ на изотопи на въглерода в годишните пръстени на дървета и на следи от радиоактивни частици в лед в Гренландия. За да определят по-прецизно кога е имало геомагнитна буря, специалистите ползвали записки на астролози в Асирия и Вавилон. Свидетелства за странни небесни феномени са се съхранили върху глинени таблички с датите на наблюденията.
Учените превели редица клинописи от онова време и открили три споменавания за червено небе или червени облаци, които може да са свързани с интензивно полярно сияние.
Въпросните глинени таблички датират от 679-655 г. пр. Хр. Трите споменавания съвпадат с резултатите от датирането на съдържащите повишена концентрация на изотопа въглерод 14 годишни пръстени на дървета.
