Пабло Пикасо.
Всички познавате това име, но какво точно изниква в ума ви, щом го чуете или видите някъде?
Пабло Пикасо е много повече от това, което по принцип чуваме за него.
Художникът се ражда на 25 октомври 1881 г. в Испания, където прекарва детските си години преди да замине за дълго във Франция.
По време на продължителния си активен период като артист Пикасо създава над 20 000 творби, включително картини, рисунки, скулптури и прочие.
Пабло е считан за един от най-влиятелните артисти на 20-ти век, оставил след себе си следи не само в съзнанието на хората, любители на изкуството, което е и едно от най-големите му постижения.
Сред широката публика Пикасо е познат най-вече с творбите си от течението на кубизма, но истинските ценители на изкуството знаят, че той е умеел да твори в най-различни стилове.
„Всичко, което можеш да си представиш, е истинско”.
Пикасо се ражда в южната част на Испания, край морето, и може би това е решаващо за формирането на неговия човеколюбив характер в ранна детска възраст.
В тази част на Европа най-достойното качество на местните е добротата.
Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрисио Руис и Пикасо.
Ако се чудите каква е тази върволица от имена, това е пълното рождено име на художника.
„Изкуството е лъжата, която ни позволява да прозрем истината”.
Бащата на Пикасо – Дон Хосе Руис, е художник и преподавател по изобразително изкуство. Той забелязва таланта на своя син от ранна възраст и го насърчава да развива уменията си с всеки следващ ден.
Докато се обучава в Кралската академия за изкуства в Мадрид, Пабло прекарва голяма част от дните си в известния музей „Прадо”, където с часове разглежда творби на Гоя и Ел Греко.
По-голямата част от своя съзнателен живот художникът прекарва във Франция, а изкуството му се поделя условно на няколко различни периода.
Синият период се характеризира с монотонни и меланхолични творби. Това е периодът между 1901 г. и 1904 г., когато Пикасо минава през много житейски трагедии.
„Компютрите са безполезни. Те могат да ви дават само отговори”.
Губи важни хора в живота си, живее на прага на бедността и това автоматично рефлектира върху начина, по който изразява себе си чрез изкуството.
Пикасо успява да прескочи трапа на депресията по време на Розовия си период между 1904 г. и 1906 г.
Тогава художникът се запознава с бохема Фернанд Оливие, с когото има и интимни отношения. Творбите на Пикасо от този период се характеризират с повече цвят и живот.
Африканският период настъпва точно след Розовия и продължава от 1907 г. до 1909 г. Преломният момент за Пикасо тогава се случва след една изложба на творби на вече покойния Пол Сезан.
През този период Пикасо заедно със своите приятели от Парижката школа като Хенри Матис и други артисти започват да създават една вълна от скулптури, вдъхновени от африканската култура.
„Аз не търся. Аз намирам”.
Кубизмът е едно от теченията, в които Пикасо се задържа за най-дълго и дори може да се каже, че не го оставя до края на живота си.
Пикасо взима идеалите и идеите на Ренесанса и ги прави на пух и прах в своя кубизъм.
Неокласицизъм, сюрреализъм, скулптура. Пикасо се запалва по неокласицизма след едно свое пътуване до Италия през 1917 г.
Една от най-значимите му творби от този период без съмнение е „Герника”, която изобразява директно, под формата гротеска, ужаса на войната.
https://www.instagram.com/p/B37JWCqHwE_/?utm_source=ig_embed
Истината за Пикасо е, че цял живот той е творил, съществувал, мечтал и обичал човешкото създание. Чрез своето изкуството се е опитвал да изобрази именно тази своя любов, която е горяло в сърцето му през всичките тези години.
Великият художник умира на 91-годишна възраст през април 1973 г., а след себе си оставя наследство, което ще се пази може би до самия край на човечеството.
