Във вторник Китай ще се представи пред света с един от най-големите военни паради в историята си, отбелязвайки така 70 години управление на Комунистическата партия. Пред очите на пожизнения държавен глава Си Дзинпин, Пекин ще бъде разтърсен от марша на 15 000 войници, съпровождани от танкове, ракетни установки и авиация, пише Би Би Си.
На 1 октомври 1949 г. председателят Мао застава на площад Тянанмън, обявявайки нова епоха с военен парад, за който китайската народна армия успява да събере пряко сили 17 летящи самолета.
Разликата между тогавашен и сегашен Китай е огромна. Армията ще представи във вторник най-дългата в света междуконтинентална ядрена ракета и свръхзвуков шпионски дрон. Китай се е превърнал в просперираща и растяща авторитарна суперсила с 400 милионна средна класа.
Виждайки модерните китайски мегаполиси, пълни с магазини, нови автомобили и добре облечени млади хора, пътувайки по магистралите или с най-голямата в света високоскоростна железопътна мрежа, изглежда, че тоталитарното управление е хубаво нещо.
Голяма част от жителите на големите градове в Китай се възползват от растящото материално богатство и възможности, и са искрено благодарни и лоялни на управляващата партия, докато пазаруват с мобилните си телефони. В замяна на стабилност и растеж те приемат или поне понасят липсата на политическа свобода и цензурата.
За тях парадът би могъл да се разглежда като подходяща почит към историята на националния успех, която отразява техните собствени истории.
Зад фасадата на успеха обаче се крие една по-мрачна картина. Като се започне от страховития глад, убил десетки милиони, създаден със земеделските реформи на Мао и се стигне до политиката на едно семейство – две деца, налагана от управляващите в модерен Китай. Последната нарушава правото на жените и семействата да решават сами колко деца ще имат.
И в момента в Китай има милиони репресирани. Те не само дисиденти, искащи повече свобода или активисти, като тези, които протестират от месец в Хонконг. Потискани са и малцинствата, включително и религиозните. А най-многобройните жертви на системата са стотиците милиони вътрешни емигранти. Техният евтин труд е сред основните двигатели на китайската икономика.
Но ниската му цена се поддържа с безмилостни политики. Въпреки че емигрантите работят основно в градовете, политиката на уседналост ги лишава от статута на граждани. Така те и техните семейства нямат достъп до образование, социални и медицински грижи в населените места, където се трудят.
В западния регион на Синдзян в Китай, населяван от уйгури, казахи и други малцинства, има приблизително милион и половина мюсюлмани, които са вкарани в масови лагери за лишаване от свобода въз основа на тяхната вяра и етническа принадлежност. Официално те се водят за настанени в професионални училища, които са част от нова политика за предотвратяване на вътрешния тероризъм.
Проф. Гуо Юхуа, социолог от Пекинския университет „Синхуа”, е един от малкото учени, които се опитват да казват истината.
Книгите ѝ са забранени, комуникациите ѝ се следят, а профилите ѝ в социалните медии редовно биват изтривани.
„За няколко поколения хората са получили история, която е фалшифицирана, подправена, прославена и разкрасена”, казва тя, въпреки че е предупредена да не говори с чуждестранните медии преди парада. Според Юхуа успехът на Китай се дължи на упорития труд на китайците, а не на политиката на Комунистическата партия.
