Статистиката за трудовите злополуки, показва, че сектор „Строителство“ е един от най-рисковите за инциденти на работното място, водещи до смърт или инвалидност, информират от пресцентъра на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ).
От ГИТ са направили анализ причините за инцидентите, като отбелязват, че тревожен е фактът, че има повторяемост не само на причините, но и на действията, респективно бездействията, на работещите и длъжностните лица, довели до тях.
Причина за 40-50% от всички тежки злополуки в сектора е падането от височина. Притискане, премазване, прегазване от тежка строителна механизация причиняват между 10 на сто и 20 на сто от инцидентите. Следва затрупването от земни маси – между 10 на сто и 20 на сто. При повечето строежи земните и изкопни работи са сравнително кратки, поради което те, независимо от по-ниския относителен дял в разглежданата статистика, също следва да се отнесат към едни и най-рисковите, допълват от ГИТ. Удар от електрически ток е причина за между 10 на сто и 20 на сто от злополуките.
Почти всички злополуки по причина падането от височина са свързани с извършване на работи при необезопасени работни места или подходите към тях – етажни плочи, асансьорни шахти, технологични отвори, стълбищни площадки и рамене, работни площадки на скелета. Общото е липсата на колективни средства за защита, най-често липсват ограждения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце, посочват от ГИТ.
Често не се използват и лични средства за защита, в случая колани. Немалка част от злополуките са възникнали при работа на относително малка височина и обикновено с кратка продължителност, допълват от ГИТ.
От инспекцията дават примери за потвърждение. Работник пада от височина около 2 метра при преминаване по талпа над изкоп за основите на новострояща се сграда, в случая не е осигурен безопасен подход – достатъчно широк и със защитни перила. При декофриране на кофражни платна, без работникът да е обезопасен срещу падане от височина с лични предпазни средства (предпазен колан/сбруя), той пада от височина около 4 метра. При извършване на довършителни работи от площадка на подвижно скеле пада от височина около 3 метра, тъй като скелето не е обезопасено. Всяка от тези злополуки е довела до смърт.
Подобна повторяемост има и при злополуките, причинени от затрупване от земни маси. Основната причина е извършване на работи в изкопи, които не са обезопасени чрез укрепване на стените, или чрез подходящ ъгъл на откоса. И отново злополуките най-често са при дейности, които се извършват за много кратък период от време – „за един миг“, допълват от ГИТ. От инспекцията посочват, че това често е причина да се пренебрегват правилата за безопасност, тъй като времето за обезопасяване може да е по-дълго от времето за извършване на работата.
При злополуките, причинени от електрически ток на строителни обекти най-често се работи с тежка строителна механизация, предимно бетон помпа или автокран, в близост до неизключен електропровод и докосване на проводник от него. Подобни на горните са и злополуките, при които електропроводът се докосва с пренасяни от пострадалия дълги метални предмети – арматурно желязо или тръба за тръбно скеле.
Тежката строителна механизация, самоходно оборудване, е източник и на злополуки най-вече при наличие на работещ в опасната „сляпа“ зона, която поради конструкцията на машината не може да бъде наблюдавана от водача. Това, съчетано с липсата (неработеща светлинна и/или звукова сигнализация) често води до фатални събития, отбелязват от ГИТ.
От трудовата инспекция анализират, че опасното поведение на работещите и на техните ръководители, което е основна причина за предизвикването на злополуките, е в резултат на начина на мислене, изграден: от опита – „винаги работя така и досега нищо не ми се е случвало“, от краткостта на работата – „какво толкова може да ми се случи за няколко минути ще го оправя“, от обема на поставените задачи, несъобразен с времето за изпълнението им – „толкова работа ме чака, нямам време да обезопасявам“, от самочувствието – „не съм страхливец“.
