Знаете ли каква е основната съставка на хайлайтърите, пудрите, ружа, сенките…

Това е минерал, който се нарича „майка“.

Добива се основно в Азия и по-конкретно – в Индия. Страната е производител на 75% от ценната суровина в световен мащаб.

Този минерал е основният „виновник“ гримът да дава отблясъци. И в това няма нищо лошо – в крайна сметка много от най-влиятелните хора са изградили брандовете си с продажба на грим.

Проблемът е от друго естество: по-голяма част от работниците в мините за майка, са деца.

Според разследване на VICE, близо 20 000 деца работят в мините за добив на майка – нещо повече, между пет и десет деца загиват месечно, докато работят, за да доставят блясъка на гримовете.

Бедността в Индия обаче е порочен кръг. Хората там не изкарват достатъчно, за да могат да изпратят децата си на училище. За да могат да се изхранват, децата са принудени да работят. Условията в мините са повече от ужасяващи.

Някои от малките работници там – на възраст около 9 години вече са били свидетели на смъртни случаи, или техни връстници са били осакатени пред очите им.

Децата още разказват, че в мините е тъмно – те не са осветени, а за укрепване на стените не може да става и дума.

Някои от децата, които са част от добива на майка са истински роби на сребристия минерал, който е така необходим за красотата.

Има ли надежда за децата-роби на козметиката?

В Индия една неправителствена организация, ръководена от Нагасаии Малатхи прави защитени селища, където отвеждат децата-роби, така че те да получат втори шанс за детство.

В глобален план, за да спрат нуждата от детски труд, някои брандове се отказват от майката, добита в мините и започват да произвеждат собствена, синтетична майка.

Дали обаче това е решение на проблема?

Според VICE, един от начините детското робство да бъде прекратено е потребителите да се поинтересуват за майката, която се съдържа в техните продукти.

Проблемът все още засяга много деца в Индия, но там вече расте цяло поколение деца, които са успели да се измъкнат от мините и искат промяна.

Една от тях е Чампа Кумари.

Към настоящия момент тя е на 14-годишна възраст, но вече е организирала детски парламент, изискала е среща с министъра на образованието и дори е поставила пред него въпроса за недостига на учители, особено в провинцията, още един фактор, поради който много ученици отпадат от образователната система.

Освен това, тя се бори срещу детските бракове в нейния щат, Джаркханд, който е и един от центровете за добиване на майка.

Дали момичета като Чампа ще вдъхновят промяната?

Това може да покаже само времето, а дотогава всички ние можем да се интересуваме какви продукти консумираме – и дали цената им не е по-различна от обявената в магазина.