Проф. Юлиан Вучков беше човек на нестандартното мислене, на духа, неуморен борец за истината и войн на свободата на словото!

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Напусна ни един човек, който правеше животът различен. Професор Юлиан Вучков беше човек на нестандартното мислене, на духа, неуморен борец за истината и войн на свободата на словото. И е истина това, че оценяваме личностите едва когато ги загубим. Обществото осиротя вчера. Защото в ефира не остана толкова ерудиран, свободомислещ и непримирим човек.

Помня първият път, когато гледах по телевизията проф. Вучков. Бях като омагьосана от емоционалните думи, от истината, с която като студена вода заливаше аудиторията и ги приземяваше към реалността. От осъзнаването, че при този човек няма табута на мисленето и говоренето. Така изглаждаше за мен свободата на мисълта и на словото – като професора. И дори когато леко се усмихвах на думите му, осъзнавах тежестта им и дълбочината на мисълта. Остроумието правеше думите му да изглеждат забавни, но всъщност по друг начин трудно можеха да се понесат истините, които изричаше.

Много от неговите критици, които сега гузно се присъединяват към скръбта на хилядите му последователи, се дразнеха от невъзможността да му противодействат. Защото наред със свободата на изразяване, на оригиналната и живописна реч и емоционални думи, професор Вучков беше един невероятен ерудит, с обща култура, която е изключение в днешно време. Аргументите, с които критикуваше, бяха толкова обосновани, че дори тези, които не бяха съгласни, се замисляха. А всъщност това беше и целта му – да накара хората да мислят. Да ги изкара извън удобният им комфорт на клишета и да осъзнаят, че не трябва да си правят богове от управляващите и известните.

Изключителна личност, непримирим борец, прекрасен човек. Това загубихме вчера, в Деня на независимостта на България. Внезапно ни напусна, оставяйки празнина, която няма да може да се запълни. Оставащ в историята.

Много хора се опитваха да го смекчат, да го редактират, да загладят остротата на ума и думите му. В последната му книга също са се опитали да го редактират. Защото думите му бяха като стрели, които улучват безпогрешно грешките на епохата ни. А това е неудобно. Не само на тези, които са критикувани, но и на тези, за които комформизмът е по-важен от истината.

Загубихме една икона на съвремието. Уникална личност, която ще остане в паметта ни. Нека да почетем достойно професор Вучков в последния му път. Последният мохикан на свободното слово.

Почивай в мир, професоре! Да е светъл пътят на душата ти!

Елена Гунчева

[elfsight_social_share_buttons id="1"]