Млад циганин с необуздан сексуален нагон, примитивен и необразован, израснал без баща, бяга, след като е изнасилил и убил жертвата си, без да е планирал това, а накрая признава всичко, в което го обвиняват. Това са общите черти в профилите на двама жестоки престъпници – Северин Красимиров от Русе и Мартин Трифонов от сливенското село Сотиря, пише 24 часа.

Първият блудства, изнасили и уби 30-годишната Виктория Маринова през септември м.г. и вече е в затвора в Белене, за да излежи 30-годишната си присъда.

Вторият е в ареста, след като преди 2 седмици извърши същото престъпление, а жертвата е 7-годишното дете на съседите Кристин. И двете престъпления потресоха страната, а след всяко от тях се повдига въпросът за премахване на съкратеното съдебно следствие за тежки умишлени престъпления, при което признаваш вина и се разминаваш с доживотния затвор. Надигат се гласове за химическа кастрация и дори за смъртно наказание.

Северин и Мартин имат много общи черти, но и други, по които не си приличат.

Русенецът не е лежал в затвора, преди да убие Виктория, а Мартин вече е бил зад решетките. Северин води модерен за младеж начин на живот, има приятели и дори съпруга. Мартин е скот от махала до село Сотиря, не говори с никого и едва намира пари за храна.

Жертвите на двамата изверги също се различават. В единия случай е млада, но по-голяма от Северин жена, която той вижда за първи път на алеята на река Дунав, а в другия – невръстно дете, което извършителят познава, защото са съседи. И все пак съвпаденията и приликите между двамата са значително повече.

С изключение на етноса най-силна е приликата на Северин и Мартин в семейната среда. И двамата са израснали без бащи и носят презимената и фамилиите на майките си. При циганите това е по-скоро правило, а не изключение. Биологичният баща е известен, но не припознава официално детето, за да може т.нар. самотна майка да взема социални помощи.

Бащата на Северин например е бил известен крадец. Когато синът му е малък, родителят влиза в затвора в Белене заради поредното престъпление и там умира. За Северин се грижи баба му по майчина линия. Майката живее с друг мъж. Двамата работят в Германия, а Северин харчи парите им в Русе.

Подобен е случаят и с Мартин Трифонов. Баща му е починал отдавна, макар и не в затвора като този на Северин. За него се грижел дядо му по бащина линия, защото майката заживява с друг мъж в порутената къщурка в сливенското село Сотиря. Когато излиза от затвора, Мартин Трифонов отива да живее при нея.

Мартин и Северин рано напускат училище.

Първият влиза в затвора, когато е в 10-и клас, а после не се връща в клас, а вторият няма завършен и 8-и. Това обаче е поправимо, макар и след извръшването на тежко престъпление. В местата за лишаване от свобода те ще имат възможност да продължат образованието си.

Друга обща черта на двамата млади цигани е, че когато извършват възможно най-тежкото престъпление, са на една възраст. Северин е на прага на 21-ия си рожден ден, а Мартин току-що го е отбелязал.

И двамата посягат на жертвите си след употреба на алкохол.

Преди да изнасили и убие Виктория, Северин цяла нощ е пил с приятели. Без да спи, на следващия ден още под въздействието на алкохола дебне в храстите до крайречната алея, където попада на журналистката Виктория Маринова от Русе, която се готви за състезание по бягане. Срещата е случайна, Северин не е чакал точно тази жертва, действал е импулсивно, без да мисли за последствията.

Същата е ситуацията и при Мартин Трифонов. Във фаталния ден по обяд, вече пил ракия и бира, той вижда малката Кристин пред магазина в селото. Тръгва с нея към махалата, където живеят в две съседни къщи, и близо до тях блудства с малката, изнасилва я и я убива жестоко. Това са и обвиненията срещу него – същите, както при Северин.

Поредната прилика между двата криминални случая е бягството на Северин и Мартин след престъплението. Първият заминава за Германия. Още докато пътува, разследващите знаят, че той е убиецът. По искане на прокуратурата в България е задържан там и по-късно екстрадиран у нас. Оказва се, че макар и да не е планирал престъплението, съвсем съзнателно се е укрил, а не е съобщил какво е извършил.

Далеч по-бедният и с ограничени възможности за бягство Мартин прави същото. След като убива Кристин, той хваща гората. Заловен е 24 часа след престъплението при мащабна акция на полицията. За него обаче се знае, че не може да стигне далеч – няма дори мобилен телефон. За разлика от Северин обаче Мартин е изтрил фейсбук профила си преди бягството. Тези на Северин Красимиров още са достъпни в социалните мрежи.

И двамата казват на майките си какво са направили. Северин го прави още по телефона, докато пътува за Германия, а там споделя подробностите малко преди германските полицаи да го арестуват.

Мартин прави същото. След като убива Кристин, се прибира за малко вкъщи, казва на родителката си, че ще бяга, защото искат да го вкарат в затвора, и тръгва. Майката е знаела какво е извършил синът ѝ, но въпреки това го крие и му приготвя храна, която той тайно идва да вземе, докато го издирват.

Северин и Мартин признават вината си първо пред майките си, а когато ги арестуват – и пред полицията и прокуратурата – с дежурното твърдение, че много съжаляват.

Северин в началото не си спомня да е убивал Виктория, но после признава и това. По същия начин Мартин разказва за злодеянието на адвоката си, на разследващия полицай и пред прокурор.

Вече е сигурно, че циганинът от село Сотиря ще припознае всичко, написано от прокуратурата в обвинителния акт. Той дори не обжалва задържането под стража, което му наложи съдът като мярка за неотклонение. По същия начин и Северин не обжалва присъдата си от 30 г., която му наложи Окръжният съд в Русе.

Същото наказание ще получи и Мартин Трифонов, защото Наказателният кодекс е категоричен – при признаване на вина и съкратено съдебно следствие се налага наказание под минимума. За трите престъпления то е 30 г. затвор, доживотен затвор или доживотен без право на замяна.