Модните тенденции и иновации повечето пъти са обект на интерес от тесен кръг модни експерти, а на повечето от нас „ултрамодерните“ дрехи ни изглеждат шантаво и смешно. В миналото също много от нововъведенията в модата са били обект на подобни реакции, хората са ги осмивали, били са скандализирани или пък просто са ги мислели за глупави. Един от модните артикули, които са предизвикали най-много обсъждания и са оставили най-голяма следа в модата, безспорно са бикините – дамски бански костюм, състоящ се от две части – гащета и сутиен.

Облекла подобни на съвременните бикини са съществували още в древността. Още през каменно-медната епоха (около 5600 г. пр.н.е.), богинята-майка на селището Чаталхьоюк, намиращо се в днешна Турция, била изобразявана с костюм подобен на бикини. В Древна Гърция, на картини и съдове от 1400 г. пр.н.е. са нарисувани жени носещи облекла състоящи се от две части за спортни цели. Физически активните жени в онзи период носели лента около гърдите, наричана мастодетон или аподесмос, която през Средновековието продължила да бъде използвана като долна дреха. В произведения на изкуството датиращи от Диоклециановия период (286-305 г.)  в Древен Рим също има картини на жени носещи дрехи наподобяващи бикини. Те били намерени от археолога Джино Виницио Джентиле в средата на XX век при разкопките му във Вила дел Казале, Сицилия. Изображенията на десет жени, наречени „Жените с бикините“, правещи упражнения в дрехи, които днес бихме нарекли бикини, са най-често срещаните сред всички мозайки намерени при разкопките. В мозайката „Коронация на Победителя“ на пода на „Стаята на десетте девици“ момичетата по бикини са нарисувани как вдигат тежести, хвърлят диск, бягат и танцуват. Коронацията в заглавието на мозайката идва от жената облечена с тога и държаща корона в ръката си и една от девиците държаща палмово клонче. Според някои учени, намиращата се близо рисунка на Ерос, бога на страстта, любовта и сношението, била добавена по-късно, което показвало засилващата се връзка между бикините и еротиката. Подобни мозайки са намерени и в Теларо, северна Италия и Прати, Сицилия. Намерени са картини изобразяващи жени, труженички на платената любов, да се упражняват с тежести и друго оборудване, което показва че проституцията, оскъдните дрехи и атлетичните тела вървели ръка за ръка в древен Рим.

Долнището наподобяващо бикини – препаска от плат или кожа, било наричано сублигар или сублигакурум, а облеклото поддържащо гърдите се наричало строфиум или мамиларе.

Има данни сочещи, че римлянките са играли играта expulsim ludere (древна версия на хандбала) облечени в такива костюми. Находки в Помпей показват богинята Венера носеща бикини. Такива статуи били намерени в няколко вили из района.

В литературата от онова време също се споменават бикините. Овидий, който по традиция се смята за един от тримата канонични поети на латинската литература заедно с Вергилий и Хораций, пише че навитата около гърдите лента е прекрасно място за криене на любовни писма.

Според много сведения Теодора, императрицата на Византия от VI век, носела бикини докато работела като актриса, преди да завладее сърцето на император Юстиниан I.

Следва доста голяма пауза в използването на бикините, тъй като плуването и публичното къпане не били насърчавани в християнска Европа и нямало нужда от носенето на подобен костюм. Това продължило чак до XVIII век, когато се появила роклята за къпане – широка, дълга до глезените рокля с кройка на риза, с дълги ръкави, направена от вълна или бархет, така че да не нарушава благоприличето. В първата половина от XIX век роклята била скъсена до коленете и се появило отделно долнище стигащо до коленете. До втората половина на века във Франция ръкавите вече започнали да изчезват, долнището станало по-късо и стигало само до коленете, а роклята вече не била рокля а стигала само до бедрата. Костюма вече бил много по прилепнал към тялото и очертавал формите му. В началото на XX век жените носели на плажа вълнени дрехи изработени от над 8 метра плат. До средата на века този костюм еволюирал до модерните бански, които жените носят днес.

През 1907 година австралийската плувкиня и водевилна актриса Анет Келерман била арестувана на плаж в Бостън, защото носела плувен клин, без ръкави, очертаващ тялото й. Тя носела такива костюми в Англия и до 1910 това вече бил приетият женски бански костюм в части от Европа. През 1920 година американското дамско модно списание Харпърс Базар пише: „Плувното облекло на Анет Келерман се отличава с несравнима, дръзка и изтънчена красота“. През 1921 година същото списание пише, че подобни бански костюми са: „известни…с перфектната си форма и фината, пластична красота на линията“.

През 1912 година за първи път е въведено плуването при жените на олимпийските игри. Вдъхновен от този напредък, Карл Янтзен изработва първият функционален плувен костюм от две части. През 20-те и 30-те хората започват да ходят на плаж не толкова заради водата, а заради слънцето и дизайна на банския костюм започнал да се променя. Вече не се търсела функционалността в банските, а по-скоро начина по-който изглеждат. През 20-те се използвала изкуствена коприна за изработката на тесни бански, но трайността на този материал не била добра, особено когато се намокрел и за това понякога били използвани и жарсе и коприна. Участничките в бурлескови и водевилни представления през този период също носели костюми от две части. Немият съветски филм от 1929 година „Човекът с кинокамерата“ показва рускини носещи бански костюми от две части разкриващи корема, като някои от жените дори са без горна част на костюма. Ваканционни филми от Германия през 30-те също показват жени носещи бански костюми от две части.

През 30-те деколтета започнали да растат, ръкавите изчезнали, а страничните части били изрязани и стеснени. С развитието на нови материали като латекс и найлон, през това десетилетие банските започнали да обгръщат тялото, а презрамките можели да бъдат сваляни, за да се хваща тен и на раменете. Постепенно се увеличило и оголването на коремната област. Това до голяма степен било повлияно и от факта, че точно по това време френската дизайнерка Коко Шанел направила придобиването на слънчев загар популярно и модно.

В игралния филм „Модните тенденции от 1934“ от 1934 година участват момичета носещи костюми от две части идентични на днешните бикини. Свободата на движението, което това облекло давало, направило плуването изключително популярно хоби през този период. По време на ВСВ в САЩ имало нужда от големи количества памук, коприна, найлон, вълна, кожа и гума за военни цели и властите въвели регулации ограничаващи използването на естествени влакна в изработката на дрехи. За да спазят правилата, производителите на бански започнали да правят повече костюми от две части с гол корем.

И след войната недостига на материи продължил известно време. В тези дни бикините вече били популярно облекло по американските плажове. Рекламни снимки на холивудските звезди Рита Хейуърт и Естер Уилямс облечени в подобни бански били широко разпространени и допринесли още за популярността на това облекло.

През май 1946 френския дизайнер Жак Ейм, собственик на магазин в Кан на френската ривиера, представя минималистичен дизайн на бански костюм от две части. Долнището на костюма едва покривало пъпа на носещата го и не е чудно, че Ейм избрал за име на новия си продукт „Атом“ – най-малката градивна частица на материята.

По същото време друг французин, автомобилния и машинен инженер Луи Реар, управлявал майчиния си бизнес с бельо, близо до знаменитото вариете и кабаре Фоли Бержер в Париж. По време на почивка в Сен Тропе, той забелязал, че жените на плажа навиват ръбовете на банските си, за да може да хванат по хубав тен. Това го вдъхновило да измисли по-минималистичен дизайн и той изрязал горната част на долнищата, като по този начин за първи път оголил пъпа. Дизайна му се състоял от четири триъгълника направени от 194 см² плат с шарка на вестник.

Когато Реар започнал да търси модел, който да носи облеклото по време на пресконференцията по представянето му, нито един от моделите не се съгласил да облече костюма и за това той наел 19 годишната стриптизьорка Мишел Бернардини. Реар представил своето творение пред медиите на 5 юли 1946 година в един от публичните басейни в Париж. Пресконференцията се състояла само 5 дни след американските тестове на атомна бомба проведени на атола Бикини в Тихия океан. Реар, който се надявал, че дизайнът му ще предизвика комерсиален и рекламен отзвук мощен колкото експлозията на острова, решил да кръсти изобретението си „Бикини“.

За да рекламира своя дизайн Ейм наел летци, които със специален дим да изпишат в небето, че „Атом“ е „най-малкия бански костюм в света“. За да не остане по назад, Реар направил същото три седмици по-късно като неговата реклама гласяла „по-малък от най-малкия бански костюм в света“. Тръгнала и шегата, че с пускането на „Бикини“, Реар направо разбил „Атом“-а.

Тъй като дизайна на Реар се сторил прекалено разголващ на повечето хора, в началото банския на Ейм бил по-често срещан по плажовете. Въпреки сериозната обществена съпротива, Реар получил над 50 000 писма от почитатели на проекта му. Той стартирал и дръзка рекламна кампания, която казвала на публиката, че банските от две части не са истински бикини „ако не могат да преминат през отвора на брачна халка“. Според модния историк и уредник в Модния институт по Дизайн и Реклама Кевин Джоунс:

Реар е изпреварил времето си с 15-20 години. Само жени от горните слоеве на европейското общество харесвали дизайна му. Тези, които били първите, които захвърлили корсетите след ПСВ.

Продажбите на бикините не били много, тъй като жените по света продължили да си носят традиционните бански костюми от две части. Реар се върнал към проектирането на стандартни кюлоти, които да продава в магазина на майка си. Бикините били забранени по атлантическото крайбрежие на Франция, както и в Испания, Белгия, Италия, Португалия, Австралия и някои американски щати.

През 1951 година британеца Ерик Морли организирал Фестивалния Бикини Конкурс (първото издание на днешният Мис Свят), като част от Британския фестивал. Когато победителката в конкурса, шведката Кики Хакансон, била наградена докато била облечена в бикини, държавите с по-религиозни традиции заплашили, че ще оттеглят участничките си. Хакансон и до ден днешен си остава единствената Мис Свят, която е наградена по бикини – коронация, която папа Пий XII осъжда и обявява този вид бански костюми за греховни. След този скандал бикините били забранени в конкурсите за красота по света.

През 1950 година списание Тайм интервюира американския магнат Фред Кол, собственик на магазини за бански костюми. В интервюто си той изразява презрението си към известните френски бикини, защото според него те били направени за малките галски жени.

Французойките имат къси крака. Банските им трябва да са изрязани от страни, за да може краката им да изглеждат по-дълги.

Той описва бикините като бански костюм от две части, който „разкрива всичко за една жена, освен моминското име на майка й“. Дори Естер Уилямс коментира, че носенето на бикини е необмислен акт. През следващите десетилетия обаче, също както популярността на пин-ъп кралицата и холивудска звезда Уилямс, така и тази на банските костюми предшестващи бикините щели да изчезнат. Австралийската дизайнерка Паула Страфорд популяризирала бикините в град Голд Коуст през 1952 година. През 1957 година списание Das moderne Mädchen пише: „Немислимо е, че благоприлично момиче би облякло подобно нещо“. Осем години по-късно студентка в Мюнхен била осъдена на шест дни труд в старчески дом, след като преминала през един от централните площади в града по бикини.

Въпреки скандалите, някои от французите се възхищавали на „палавите момичета, които украсяват обляните ни от слънце плажове“. През 1953 година Бирджит Бардо била заснета да носи подобно облекло на плажа по време на филмовия фестивал в Кан и това спомогнало за популяризирането на бикините в Европа през 50-те и създаването на пазар за тях в САЩ. Според вестник Гардиън, снимките на Бардо превърнали Сен Тропе в бикини столицата на света. Така както Кан изиграл огромна роля в кариерата на Бриджит Бардо, тя от своя страна изиграла огромно роля в популяризирането на бикините. През 1952 година Бардо носи бикини във филма „Манина, момичето с бикините“ и оскъдните и бански предизвикват много коментари.

Също като Естер Уилямс декада по-рано, Бети Грейбъл, Мерилин Монро и Бриджит Бардо използвали оскъдни бански за да помогнат на кариерите си акцентирайки върху своя сексапил. След като актриси „богини на любовта“ от 50-те, като Бриджит Бардо, Анита Екберг и София Лорен обличали бикини, това довело до приемането им в някои части от Европа.

В Испания, курортното градче Бенидорм изиграло роля подобна на Кан. Малко след забраната на бикините в Испания, кмета на града успял да убеди диктатора Франциско Франко, че те трябва да бъдат легализирани в курорта, за да привлекат туристи. През 1959 година генерал Франко се съгласил и Бенидорм се превърнал в популярна туристическа дестинация.

През 1962 година швейцарската актриса Урсула Андрес играе ролята на момичето на Бонд в „Доктор Но“. Носейки бели бикини, тя излиза от морето в една от сцените, което предизвиква истински фурор. И до днес сцената е определяна като една от най-добрите в цялата поредица филми за Джеймс Бонд. Британския Канал 4 я определя като най-добрия бикини момент в историята на киното, в класацията на Върджин медия е на 9-то място, а анкета в глазгоуския вестник

Хералд я определя като най-добрата в историята. Сцената помага изключително много и за кариерата на Урсула Андрес и оформянето на типичния филм за Джеймс Бонд. Според самата Андрес тя дължи кариерата си на тези бикини:

Тези бикини ме направиха успешна. В резултат от участието ми в „Доктор Но“ като първото момиче на Бонд, на мен ми беше дадена свободата да избирам бъдещите си роли и да стана финансово независима.

През 2001 година носените от Андрес във филма бикини са продадени на търг за $61 500. Те са описвани като „решаващ момент в либерализацията на еротиката на екрана през 60-те“. Сцената била толкова шокираща със своят голота, че актрисата получила шеговития прякор Ursula Undress (Урсула Съблечената).

Бикините започнали да се появяват все по често, както на екрана така и извън него. През 60-те в САЩ става супер популярно карането на сърф и филмовите компании се възползват от това, като правят много „сърфистки филми“. В тях общо взето се разказва за каране на сърф и купони на плажа и са изпълнени с тинейджърки по бикини, флиртуващи с момчетата. Излезналата през 1960 година песен на Браян Хайлънд „Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini“ пък предизвиква истинска лудост в покупките на бикини.

Филмите от 60-те водят след себе си цяла вълна от филми, които превръщат бикините в поп-културен символ. В развихрилата се през 60-те сексуална революция в Америка, бикините бързо набират популярност. Тук отново роля изиграли холивудски звезди като Мерилин Монро, Джейн Мансфийлд, Рита Хейуърт, Бриджит Бардо и Ракел Уелч, чийто рекламни постери допринесли за приемането на оскъдните бански от обществото. През 1962 година на корицата на списание „Плейбой“ за първи път се появяват бикини, а две години по-късно Бабет Марч се снима по бели бикини за първия брой на изданието за бански костюми на Sports Illustrated. То легитимира бикините, превръща се в ежегодно издание и всяка година продава милиони копия. През 1965 година жена казва пред списание Тайм, че е почти закостеняло да не носиш бикини, а през 1967 година според същото списание 65% от младите жени ги носят.

Когато актрисата Джейн Мансфийлд и съпругът й Миклош Харгитай обикаляли страната и правели представления, вестниците писали, че Джейн убедила селското население на страната, че притежава повече чифтове бикини от когото и да било. Тя показвала голяма част от големия си бюст, както и коремната област и краката си, носейки леопардови бикини на сцената. Тези нейни леопардови бикини се смятат за едни от първите, в превърналата се по-късно модерна шарка.

През 1983 година Кари Фишър в ролята на Принцеса Леа участва в може би най-култовата за феновете на „Междузвездни войни“ сцена. Нейните метални бикини, които е принудена да носи след като е заловена от Джаба са едно от най-емблематичните неща в цялата поредица.

В днешно време бикините са едно от най-нормалните неща по плажовете, във фотосесиите, филмите или дори музикалните клипове. Трудно може да се открие жена, независимо известна или не, която не само да не е носила бикини, но и да няма поне една снимка, на която е облечена само по този вид бански. Въпреки, че има и други видове бански и плувни костюми, бикините си остават най-популярни и продължават да дават свобода на движението на жените и да радват мъжката част от плажуващите.