Бургаската нефтена рафинерия на „Лукойл“ е осигурила на руския си собственик свръхпечалба за милиарди левове, ощетила е бюджета с „икономисани“ плащания на повече от 1 млрд. лв. данъци и е натоварила потребителите с неоправдано високи цени на горивата, установи Лабораторията за управление на риска към НБУ, ръководена от бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов, при чийто кабинет предприятието бе приватизирано. Тя дава и препоръки за пълна ревизия на предприятието от страна на митниците и данъчните и завеждане на искове за укритите плащания към бюджета и взет незаконно данъчен кредит.
Това е ставало като нефтопреработвателният завод е начислявал в производствените си разходи цената на по-скъпия петрол сорт „Брент“, вместо на реално и единствено внасяния от рафинерията сорт „Урал“, който е с 10.6 на сто средногодишно по-евтин, сочи анализ на лабораторията на Костов.
Съпоставена с борсовата цена на сорт „Урал“, обявяваната от „Лукойл“ стойност е по-висока между 6,68% до 15,61% за различните години от 2006 до 2014 г. като средногодишното превишение е 13,27%., посочва звеното.
За изследването си то е ползвало данни за вноса на суровия петрол на „Лукойл Нефтохим Бургас“, закупен от компанията-майка ОАО „Лукойл“ в Москва чрез регистрираната в Швейцария посредническа фирма „Литаско Груп“ (Litasco Group). Информацията за количествата е предоставена от Централното митническо управление (ЦМУ) и е съпоставяна с цените на суровината по данни на Световната банка като по-надежден източник. Цената на горивата вече се определя от цената на внесения суров петрол като се добавят транспортните разходи за превоз по море (навло), карго застраховката и др.; начислява и внася ДДС.
Авторите на документа приемат, че данните на ЦМУ вероятно отразяват достоверно количеството внесен в страната суров петрол, условията на доставка и приходите от събран ДДС. В тях не е посочен обаче много важен показател, неотменима част от всеки търговски договор – конкретната фактурирана цена на продукта, в случая на суров петрол сорт Урал. Вместо това е посочена средногодишната цена на петрол сорт „Брент“, която няма никакво отношение към доставката и облагането с ДДС на суровия петрол за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, обясняват от лабораторията.
Игра с отстъпки
В доставната цена на петрола се включват, освен стойността на самия петрол, още и разходите за навло и карго застраховка, които определят условията за доставка CIF и които през годините нарастват, констатират от лабораторията на Костов. В разглеждания период тяхното поскъпване е било около 2.4 на сто през миналата година 2014 г.
Петролът за страната се доставя по море, по маршрута Новоросийск – Бургас. Черно море е вътрешен воден басейн, поради което в транспорта не се включват такси за преминаване през натоварени проливи и канали (Босфора, Гибралтар, Суецкия канал и др.). Самото разстояние е твърде малко за товарен морски транспорт. По тези причини в обичайната търговска практика се прави допълнителна отстъпка от цената на петрола, в рамките на няколко процента под борсовата цена. В случая с доставките за България се наблюдава точно обратното., сочи друг аспект на анализа
Методиката позволява да се изчисли общия разход за суров петрол сорт „Урал“ с борсови цени, навло и карго застраховки и начислен, дължим и възстановим ДДС. Този общ разход следва да бъде сравнен с осчетоводения общ разход за суров петрол от „Лукойл“, като се включат навло, карго и начисления, внесен и възстановен впоследствие ДДС. Завишените разходи за суров петрол (в13) в периода 2006 – 2014 г. са между 385.8 млн. лв. и 1.0394 млрд. лв.
Цените товарени средногодишно със 763 млн. лв.
Компанията е завишавала своите производствените разходи, заради приложени цени на суровия петрол, които не съответстват на борсовите за сорт Урал, средно годишно със 763.5 млн. лв. С натрупване за анализирания период сумата възлиза на 6.8717 млрд лева..
В резултат на това „Нефтохим“ е вдигала необосновано цените на течните горива за потребителите и вероятно компанията е избягвала плащането на корпоративен данък.
Освен това ОАО „Лукойл“, Москва, чрез „Литаско Груп“ е реализирало свръхпечалби в цитираните размери, като е продавал суровия петрол на завишени цени на собствената си компания Лукойл Нефтохим Бургас АД и по този начин е изнесена добавена стойност от България, пише в доклада.
Българските потребители са заплащали необосновано завишени цени на течни горива.
Рафинерията мълчи за разходите си
Рафинерията пък, определяйки по-висока облагаема стойност, се е уредила с по-висок данъчен кредит по ДДС, който се възстановява. Ако при действалите производствени цени беше начислен и възстановен ДДС по борсови цени на суровия петрол сорт „Урал“, разликата като добавената стойност щеше да бъде реализирана и обложена с ДДС в България. Тази разлика – между реално възстановения ДДС и изчисления с борсовата цена на сорт „Урал“ (с добавено навло и карго застраховка) е съществена и възлиза на 1.1453 млрд. лв. от 2006 до 2014 г.
Има други косвени признаци за ощетяване на републиканския бюджет по веригата на вноса, производствените разходи и търговията с течни горива от страна на „Лукойл“, допълват от лабораторията на Костов.
От там обръщат внимание на факта, че групата на „Лукойл“ ежегодно декларира, че работи на загуба, но отказва да оповести публично своите производствени разходи за течните горива, които са едни от най-големите като дял от крайната цена в ЕС. Също така „отказваше да монтира необходимите измервателни уреди на производствените мощности, складовете и продуктопроводите, което поражда основателни съмнения за възможен контрабанден внос на суров петрол и износ на течни горива, включително поради липса на онлайн контрол от Агенция „Митници“. Анализаторите допълват, че от „Лукойл“ са поставили на ключови места в контролните и приходни администрации (КЗК, Агенция Митници, НАП) зависими лица.
Да се проверят съмненията
Лабораторията уточнява, че направените заключения не са окончателни доказателства, но пораждат силни основателни съмнения за ощетяване на републиканския бюджет и българските потребители на течни горива от страна на „Лукойл“. Затова тя предлага няколко мерки за решаване на проблема.
Едната идея е Агенция „Митници“ да провери по първични отчетни документи и банкови извлечения за действително платените цени за петрола сорт „Урал“ (заедно с навлата и застраховките) и тяхното съответствие с борсовите цени на тази суровина (плюс разходите за доставката в Черноморския басейн) за минимум 5 години назад, за да отхвърлят или потвърдят съмненията за изкуствено завишени цени на вносната суровина.
Ако съмненията на лабораторията се потвърдят, да се спре тази практика и да се изчислят занижените печалби на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и съответно надвзетия възстановен данъчен кредит, след което да се предявят искове за нанесени финансови щети на бюджета.
Горанов: Не съм сигурен, че е вярно
„Запознат съм с анализа. Не мога да съм сигурен, че представеното вътре е вярно, тъй като така или иначе, когато се внася петрол, това което държавата трябва да събере като ДДС, ние си го събираме“, коментира министърът на финансите Владислав Горанов по-късно през деня. Според него „хипотетичните твърдения“ може да се докажат, но това няма как да стане с проверка на територията на България.
„Г-н Костов имаше отношение към приватизацията на рафинерията и вероятно е по-запознат с тези процеси. Българската държава, особено при внос от трети страни, си събира най-лесно ДДС-то. Това е така, защото оформянето му е много по-лесно, отколкото при вътрешнообщностните доставки“, каза още Горанов.
Източник: http://www.mediapool.bg/
