Случаят с печално известния кмет на врачанското Галиче показа докъде стига всяко село, всеки град или държава, където законите не се прилагат и където вместо сила на правото важи право на силатa, пише Иван Бедров за „Дойче веле“.
Да се говори за необходимостта от върховенство на закона, функциониращи институции и изграждане на доверие към държавата е неблагодарно занимание. Скучно е и съвсем малко хора се заслушват. Звучи абстрактно, далечно от нас, въпреки че резултатите от тези дефицити са пред очите ни. Като например кметуващият от 20 години Ценко Чоков, за когото много се говори. Медиите го обичат – запалени автомобили, безплатни екскурзии за пенсионери до морето, стрелба по къщите на хората, скъпи купони с чалга звезди, вързани съселяни по електрическите стълбове, скъпи придобивки в автопарка, масови побоища, народна любов, народна омраза. Възмущението от безпардонния мутроподобен кмет се редува с удоволствието от гарантирания сеир и рейтинг покрай него.
„Това там не може да продължава. Палят си колите непрекъснато. Непрекъснато репортажи оттам“. Това бяха първите думи на премиера Бойко Борисов по темата, след като дойде новината за ареста на Ценко Чоков и още 11 души. Първите съобщения гласяха, че акцията на антимафиотите е срещу организирана престъпна група за лихварство и принуда. Ситуацията в Галиче отдавна е нетърпима, далеч от закон, далеч от правила. Сега надеждата на местните хора, а и на всички останали, е да не се окаже и тази зрелищна акция толкова кратка и безрезултатна, колкото и предишните.
Кой създаде Ценко Чоков?
Лесно е да се отговори, че той сам се е създал. Типичен герой на бурните първи години от прехода, запретнал ръкави и решил да изкарва пари с мускули и безскрупулност. Концентрирал постепенно в ръцете си всичко, в което има пари в този край – търговия, заведения, земеделска земя, автомобили, имоти. Развял с гордост знамето на силовата групировка СИК над кметството по време на първия си мандат.
Верният отговор обаче е, че Ценко Чоков е създаден от по-силните от него – независимо дали са от политиката, от мафията или отнякъде по средата. За първи път е избран през 1995 година от листата на един от земеделските съюзи. Следва втори мандат през 1999 година, когато точно този БЗНС е част от управляващите Обединени демократични сили.
В началото на новото хилядолетие Ценко Чоков вече започва да става интересен за националните медии. Едни са привлечени от бруталното налагане на неговата визия за ред, а други от резултата – „Та тук няма никаква престъпност“, възхищават се някои. Така научихме за любовта му към непълнолетно момиче, чиито родители обаче не одобрявали връзката. И изведнъж им се подпалила колата, а към къщата им полетели куршуми.
Политическата кариера на Чоков е временно прекършена след ареста му за побой над негов съселянин. Това се случва на 30 май 2002 година, а операцията се координира лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Това не пречи през 2011 година Чоков да бъде избран за кмет от ГЕРБ, след като се е върнал в играта с нов мандат още през 2007 година от името на отдавна изчезналата от пейзажа Демократическа партия. На последните избори Чоков спечели петия си мандат като кандидат на ДПС. Винаги е със силните, никога нищо не му се случва, институциите по правило са на негова страна.
Защо се допуска това?
Много пъти досега жители на село Галиче, община Бяла Слатина, област Враца, са търсили националните медии, за да кажат, че положението в селото им е нетърпимо. Много пъти са организирали протести. Много пъти са писали до полиция, прокуратура, до министър-председатели. Престъпленията обаче се оказват с неизвестни извършители, свидетели се отказват от показанията си, мълчанието става все по-здравословно. На последните два кметски вота само по един човек се осмелява да се кандидатира срещу Чоков. А след това започват да му се случват разни неща. Репертоарът е все един и същ – подпалени коли, пребити хора и много безнаказаност. Ценко Чоков обаче е ценен политически капитал, който управлява еднолично територията. И партиите се избиват коя да го издигне за пореден мандат.
Колкото повече няма закон, толкова повече стават инцидентите. Така в края на миналата година синовете на Чоков пребиват две момчета в дискотека в Бяла Слатина, в резултат от което са арестувани. Следват поредната порция протести и поредните две минути национален ефир, в които хората от Галиче да припомнят, че положението е нетърпимо. Този път главният прокурор лично нарежда проверка на дейността на кмета Ценко Чоков, но всичко приключва с обвинение в документно престъпление – кметът има право като нотариус да удостоверява полагането на подписи върху пълномощни, но в случая подписаният не знаел.
Затова сега резултатите от поредната зрелищна акция на МВР и прокуратурата са важни за всички граждани на България. Защото връщането на Чоков обратно в кметството ще затвърди чувството за безнаказаност у едни и за безнадеждност у други. Полицаи и прокурори ще продължат да се разсейват, данъчните ще продължат да заобикалят търговските обекти на кмета, а партиите ще продължат да наддават за него преди избори. Село Галиче се превърна в предупредителен пример за цяла България, защото показа докъде стига една територия, където вместо сила на правото важи право на силата. А Ценко Чоков се превръща в най-силния аргумент за необходимостта от върховенство на закона и функциониращи институции.
