Шотландецът Ангус Барбиери (1939-1990) все още държи рекорда за най-продължителното гладуване и е включен в Книгата на рекордите на Гинес. Въпреки че звучи като мит или градска легенда, в действителност това е документиран факт.

През 1965 г. Ангус Барбиери, който живее в Тайпот, Шотландия, е под надзора на лекарите в болницата в Мерифилд в Дънди поради високото му ниво на затлъстяване. Ангус отчаяно искал да отслабне и помолил лекарите да следят състоянието му, когато започнал пълен пост, напълно отказвайки да яде.

От юни Aнгус започнал да пие само вода, чай, кафе без захар или газирана вода, а също и витамини.

Преди поста си, Ангъс, въпреки че е с наднормено тегло, се опитал да работи в магазина на баща си за риба и чипс (традиционна английска закуска).

През изминалата година Ангус загубил теглото си от 207 до 81 кг, като дори не се изтощил, а започнал да тежи като обикновен силен и здрав човек. Според лекарите, Ангъс е получил цялата необходима енергия от собствения си запас от мазнини.

По време на гладуването Ангус редовно си правел изследвания на кръв и урина, така че лекарите проследявали най-малките промени в състоянието му.

„Въпреки хипогликемията (ниска кръвна захар) – пациентът не е имал отрицателни ефекти, той се чувства добре и ходи нормално“, се казва в медицинското заключение.

През 2012 г. австралийският учен д-р Карл Круженник изнесъл радио-лекция, в която научно обяснил точно как Ангъс оцелява с натрупаната вътрешна мазнина.

„След 2-3 дни глад, по-голямата част от вашата енергия ще започне да идва от мазнините. Мастните молекули се разделят на две отделни химикали – глицерин (който може да се превърне в глюкоза) и свободни мастни киселини (които могат да се превърнат в кетони), тялото може да работи с горива от глюкоза и кетони, докато запасите от мазнини бъдат изчерпани ”, казва д-р Кружелник.

Когато Ангъс прекратил гладуването си и започнал да приема редовно храна, той казал, че почти е забравил вкуса на храната.

След успеха на Ангус, дългосрочното гладуване започнало да става масово практикувано в края на 60-те и през 70-те години, но по-късно лекарите спрели да го препоръчват на затлъстели хора.

В наши дни всички дългосрочни ограничения в приема на храна се наблюдават под строг медицински контрол и се разрешават само когато пациентът няма хронични заболявания или други фактори.

През следващите пет години след екстремната му загуба на тегло, Aнгус наддал само няколко килограма и в крайна сметка останал в нормалните граници.