Изборите минаха и се оказа, че прошка за Цветанов няма, въпреки че ГЕРБ се поздрави с победата.

На четвъртия ден от вота Борисов му поиска оставката от всички постове в партията, след като преди месец по същия безпардонен начин го лиши и от депутатството.
И естествено я получи.
Цветанов си тръгва, без да му е връчен традиционният часовник, с който след всяка победа Борисов го награждаваше за перфектната работа.

Във Фейсбук отиващият си Втори в партията написа: „За мен беше важно да запазя хладнокръвие и мълчание по време на кампанията, защото изборната победа беше общата ни морална удовлетвореност от съвместната ни работа през годините“.

Явно е обиден.
Явно се чувства предаден.
Явно се чувства съпричастен към изборната победа и недооценен за крайния резултат.

Борисов обаче има друг прочит на вота.
Тази победа на ГЕРБ не е бляскавата победа, каквато Борисов е свикнал да завоюва след всеки избор.

Днес няма фанфари. Дори в нощта на вота Борисов призна за грешки, както го правеше и по време на цялата кампания.
Резултатите съвсем не са успокояващи за управляващата партия.
Точно обратното!
ГЕРБ не увеличи мандатите си, макар че Цветанов обещаваше да изпрати в ЕП 7-8 евродепутати.
В същото време „загубилата“ БСП стабилизира присъствието си в Европарламента с един депутат повече, а пък ВМРО праща двама! Шамар за ГЕРБ е, че градската десница, представлявана от „Демократична България“, която никой не слагаше в сметките, а управляващите дори съблазниха традиционния ѝ партньор СДС, също реализира мандат.

Ако се заровим в данните на ЦИК, ще видим, че разликата между ГЕРБ и БСП в 12 областни града е нищожна – между 500 и 800 гласа!

Показателен е вотът за управляващата партия в наблюдаваната лично от Цветанов област Велико Търново – регионът, от които той бе депутат.

Там от ГЕРБ едва ли имат повод да вдигат наздравици, защото преднината им пред БСП е направо смешна – едва 86 гласа!

А като се погледнат протоколите от секциите в самия град Велико Търново, особено в централната му част, ще се види, че БСП-ГЕРБ са на кантар. Има секции, в които доминацията на БСП е смазваща – левицата взима два пъти повече гласове.

„Червени“ са и доста общини в региона на Цветанов – не само Павликени и Сухиндол, където БСП е печелила почти всички избори след 1989 г. Левицата стои добре в Свищов и Лясковец, където Цветанов често се отбива. А пък ДПС измъква победата на ГЕРБ в Златарица и Стражица.

ГЕРБ загуби изборите в четири области – Видин, Плевен, Ямбол и Добрич.

Бърз преглед на резултатите от трите столични избирателни района показва, че тъмните облаци се сгъстяват над ГЕРБ с оглед на местните избори през есента.
ГЕРБ вече не доминира в София е стряскащият извод, който са направили в партийната централа.

В 23-ти МИР управляващите имат 38 066 гласа, БСП – 34 351, „Демократична България“ – 26 750, ВМРО – 11 697. В този район са „Лозенец“, „Изгрев“, „Изток“, „Младост“.

В 24-ти МИР ГЕРБ взима 29 855 гласа, БСП – 23 034, „Демократична България“ – 17 428, ВМРО – 9446. Районът включва централната градска част, но и ромския квартал „Христо Ботев“.

В 25-ти МИР управляващите имат 30 631 гласа, БСП – 25 648, „Демократична България“ – 10 037, ВМРО – 10 549. Тук са смятаните за работнически квартали „Надежда“ и „Люлин“, родното място на премиера Борисов – Банкя, но и голямата циганска махала Филиповци.

Тези данни изглеждат направо драматично, ако бъдат сравнени с резултата за ГЕРБ на предишните избори за Европейски парламент, защото веднага ще проличи спад от 42 527 гласа!

БСП, напротив, макар и втора в общото класиране, бележи ръст от 17 812 гласа. А това е почти половината от ръста на левицата в цялата страна, което едва ли радва опонентите ѝ.
БСП отбелязва пробив в „Изгрев“, в „Младост“ и в „Красна поляна“.

Борисов знае какво се крие зад тези цифри. ГЕРБ е в опасност!

Сега да видим и поведението на Цветанов, което скърши отношението на Борисов към него.

„Апартаментгейт“ беше шок за премиера. ВИП-асансьорът в хола на Цветанов тотално го изненада. Борисов разбра, че в навечерието на избори това ще има убийствен ефект и наказа всички „синковци“. Едновременно с това пред публиката го удари на покаяние, признаване на грешки и молба за прошка. Това беше нормалното поведение. Цветанов направи обратното – няма погазване на закона, няма защо да има наказание. Не отчете моралния фактор. За да стигне до онези думи, изречени висомерно в „Панорама“ по БНТ, след като вече бе наказан с остраняване от парламента: „Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже“.

Който познава Борисов, може да се представи как е подскочил в този момент.

Само няколко дни по-късно лидерът на ГЕРБ сложи на място заместника си: „Как може да каже такова нещо, че няма кой да го накаже. Може да го накаже Господ, могат да го накажат хората, мога да го накажа и аз. Към моите съм изключително строг. Не заставам зад тях. На г-жа Цачева дори не ѝ позволих да се върне като депутат в парламента“.

В този миг беше ясно, че присъдата над Цветанов е прочетена.
Изпълнението ѝ бе отложено за след изборите. Борисов го намекна.

Цветанов направи още една грешка – в разгара на „Апартаментгейт“, докато скандалът тук набираше скорост, а той беше на поредното си турне в САЩ и не отчиташе настроенията на местна почва, си въобрази, че може да разцепи партията. И дори тръгна да го прави – да събира подписки във Фейсбук в своя подкрепа. Това Борисов никога няма да му прости. И му доказа по време на предизборната кампания несъстоятелността на такова мислене.

За по-малко от два месеца Борисов разби няколко мита за Цветанов. Първо, със замах го извади от парламента и се видя, че Народното събрание може да работи спокойно и без неговата роля на совалка между парламентарните групи.

После, влезе на терен по време на изборите, започна като „чудодейна икона“ да обикаля страната, докато Цветанов потъна. Ако не беше го направил, победата се изплъзваше от ГЕРБ. Политическият му нюх улови навреме опасността. В интерес на истината, Цветанов никога не каза лоша дума нито за Борисов, нито за ситуацията около себе си. Демонстрира лоялност, запази мълчание. Фигурата му се издължи, отслабна, лицето му посивя, но продължи да действа тихо на терен като верен войник на партията. Но двамата не застанаха един до друг. Нещо повече, Борисов няколко пъти подчерта, колко пресилени са били оценките за ролята на Цветанов в партийните дела на ГЕРБ.

Още един знак даде Борисов на своя заместник. „На 26 май ще е денят за прошка. БСП не са ни проблем, ГЕРБ сам се клати!“

На 26 май избирателите не дадоха прошка на ГЕРБ, нищо че продължават да са първа политическа сила. Само 10% са декларираните поддържници на ГЕРБ днес (като дял от общия брой на избирателите с право на глас). Това не е успех. Това е предупреждение, че краят наближава.Червената лампа е светнала. Къде са онези 1 678 641 избиратели, които качиха през 2009-а ГЕРБ във висините и създадоха илюзията за непобедимост?

А 10 години власт създадоха на структурите чувство за непогрешимост. Бацилът на партизанщината ги прояде. Гейтовете почнаха да гърмят. А заместването на едни хора с други не носеше резултат. Хората се отвращаваха все повече от местните дерибеи. Върху цялата политика на ГЕРБ на централно, местно, партийно ниво легнаха обвиненията за корупция.

Днешните резултати показват, че ГЕРБ се е разделил с широката си периферия, която му носеше стабилност и се е свил до твърдото си ядро, съставено предимно от послушни чиновници във властта.

Тази армия не може да носи непрекъснато победи.

Зад числата на отминалия евровот стоят дълбоки процеси в партията, които показват нейното износване.

Борисов правилно осъзнава, че с такава ГЕРБ не може да задържи властта и затова не му мига и окото да реже „до дъно“, започвайки с Цветанов. Чистката ще плъзне и надолу.

Разбира се, че в тази операция има риск. Цветанов познава партията поименно, той се е срастнал с нея. „От хората, които има в момента ГЕРБ, никой не може да замести Цветанов“, казва Георги Марков и предупреждава Борисов, че отстраняването на заместника му от партийните постове три месеца преди местните избори, е „голям подарък за опозицията“.

Все пак незаменими хора няма. Явно тандемът „Борисов-Цветанов“ е изживял времето си, колкото и неговият край да ни се струваше невъзможен.

Сега Борисов трябва да прави презареждане.
Пое кампанията на ръчно управление и ГЕРБ спечели.
Вече иска да поеме и партията.

Това е много по-сложно от едни избори. ГЕРБ се е сраснала с държавата. И ще има трусове. Но друг ход няма.

Eдно поне е сигурно – война в ГЕРБ няма да има!

Валерия Велева / „Епицентър“