Изборите за Европейски парламент са в неделя и по този повод е добре да си изясним няколко прости неща, които няма да чуете в кампанията.

На изборите за Европейски парламент гласуват много малко избиратели.

Активността обикновено се движи между 30 и 35 процента, което урежда големите партии.

Тези избори обаче са важни за България, защото ще бъдат лакмус за актуалната картина на играчите и до голяма степен ще предопределят бъдещето на управляващата коалиция, пише Явор Дачков за glasove.com.

Ако ГЕРБ спечели убедително, вероятността да изкарат целия мандат е много голяма.

Ако загуби или има преднина само от един-два процента пред БСП, със сигурност ще има предсрочни избори.

Скритият им коалиционен партньор Доган ще заложи на сигурно и ще премести постепенно подкрепата си към левицата, за да си осигури участие и в следващото управление.

Не, защото е злодей, а защото българите са неорганизирани, не могат да гласуват и работят в екип и да се сплотяват около обща кауза.

Това е положението и политиците много разумно следват логиката на народа, ако въобще има такава.

Европа няма никакво отношение към българските избори и това ще е така, докато ние самите не излъчим силно политическо ръководство, което да черпи енергия от гласовете, подадени за него, а не от сметките, зависимостите и игрите на елита.

Най-голямото заблуждение в България е, че изборите не решават нищо.

Напротив – те решават всичко, а хората, които ни крадат и безобразничат върху нас, черпят сила и власт от нашите гласове.

Докато не го разберем, няма да променим нищо.

Ето защо мисля, че винаги е по-добре да се гласува, отколкото да не се гласува.

И да не гласувате, подкрепяте победителя, което е тъпо, защото през цялото време си мислите, че бойкотирате политическата класа.

При сегашната ситуация само четири партии имат реален шанс да влязат в Европарламента и да останат като претенденти за новата политическа конфигурация в България.

Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО.

Ако искате гласът ви да отиде по предназначение, е добре да гласувате за една от тях.

Ако искате да си начешете егото, като пуснете бюлетина за харесвания от вас кандидат, извън тези партии, гласът ви пак ще отиде при една от изброените, но няма да отразява избора ви.

Понеже вашия кандидат няма да влезе, гласът ви ще бъде разпределен между ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО.

Ако не гласувате уреждате ГЕРБ и БСП, защото големите партии имат сметка от ниска избирателна активност.

Не мисля, че това е лошо.

Обратното – мисля, че е дисциплиниращо и най-накрая българските избиратели трябва да си дадат сметка за собствения си образ и да не търсят идеализираните си представи, за които да гласуват.

Американците не са по-тъпи от нас и по естествен път са оставили две големи партии в сложната си и до съвършенство развита демокрация, които събират гласовете на избирателите.

В настоящите избори в България уравнението е много просто – онези, които искат да гласуват за статуквото, имат цели трима представители – ГЕРБ, ВМРО и ДПС.

Противниците на сегашната управляваща коалиция могат да са сигурни, че протестният им вот няма да отиде напразно, ако гласуват за БСП.

Това е просто и ясно.

Всички други увлечения по независими кандидати, малки партии, градски десници, автентични левичари е пропилян вот.

Който на всичкото отгоре ще отиде при ГЕРБ, БСП, ДПС или ВМРО.

Колкото до европейския дебат и лицемерните забележки, че сме го превърнали във вътрешнополитическа разправия, ще кажа само, че Европа няма никакъв смисъл, ако няма отношение към България.

И че българите не могат да имат ясно лице, характер и отличаващ се профил, ако не са ошетали собствената си страна.

Ако не са наясно със собствения си дневен ред, който да защитават там.

За това и тези избори са важни – те ще изиграят ключова роля за пренареждането на българския пасианс и който има отношение към това, е задължен да гласува.

Другото са празни приказки, пилеене на енергия и загуба на време.

Колкото и да е чудно, демокрацията наистина идва от народа и е добре най-накрая този народ да го разбере.

Турското малцинство отдавна го знае, отива под строй и гласува, независимо какво харесва или не, кой се е разцепил от ДПС и кой го е изобличил.

Резултатът – Доган управлява от 18 години.

Не защото е изключителен стратег или гениален играч.

Просто хората, които гласуват за него, са постоянни, организирани и дисциплинирани.

Това е цялата тайна на политическия успех в демократични условия, а всичко останало е празнословие, суета и глупост.

Така мисля и затова гласувам винаги без никакви колебания и разсеяност.

Знам защо го правя и ще продължа, независимо от нелицеприятния резултат след това.

Но, в крайна сметка, политиците са отражение на народа.

Не са паднали от Марс, а са родени от нас.

Те са такива, каквито сме ние, и затова е по-добре да подкрепяме един или друг, независимо дали ни харесва или не, отколкото да се правим на независими и да пасуваме, защото тогава наистина нищо не зависи от нас.