Басистът на Енрике Иглесиас е бил нападнат и пребит от двама мъже в събота, 14-ти май, малко преди концерта си у нас, съобщиха други двама членове на бандата.

Ето какво разказва в сайта си китаристът на Енрике Шон Хървиц:

„Няколко души вървяхме в напълно безопасна част на София, България, когато басистът ни беше нападнат пред очите ни напълно без причина от двама типа. Другият китарист и аз им се развикахме и тръгнахме към тях, за да отвлечем вниманието от басиста ни. Те го оставиха и тръгнаха към нас.

Тогава се затичахме към по-оживена част на града, където имаше повече хора. Те ни подгониха, но се отказаха. Върнахме се с няколко местни, за да видим дали певицата ни беше добре, но тя вече се бе върнала в хотела.

Искам да кажа, че въпреки това да беше неприятен инцидент, аз лично мисля, че България е страхотна, хората са толкова мили и топли. Моят опит сочи, че като изключим инцидента, не съм се сблъсквал с никакви расизъм и насилие в България, никога.

Всъщност доста хора бяха засрамени от случилото се с нас в тяхната страна. Всички те се почувстваха ужасно и решиха, че това е съсипало впечатлението от чудесната им държава. Аз не останах с лошо впечатление. Както казах, случват се такива неща. Това бе безсмислен акт на насилие, който се случва навсякъде по света. Случилото се не повлия на мнението ми за България“.

Накрая Хървиц казва, че концертът е бил страхотен и се надява да се върне скоро у нас. Не толкова положителна в мнението си обаче е певицата Силия Чавес, която реагира по-остро на случилото се:

Тя разказва, че хората, които са ги нападнали, са били скинари, като според нея причината да нападнат басиста е бил неговият външен вид.

„По-късно чухме от някои местни, че расистките нападения са често срещани тук“, пише тя и дава линк към статия от „Ал Джазира“ за нападенията от омраза.

„Досега нямах причина да мисля лошо за страната. Но след днес… случилото се ме разгневи, после ме натъжи. Не искам да изляза на сцената с лошо мнение за хилядите хора, които нямат нищо общо с насилието, което преживяхме. Искам да прегърна публиката и тя да ме прегърне мен. Но ще бъде ли това възможно? Ами ако някой от хората в тълпата, които ще ни аплодират, ме срещнат на улицата и видят в мен жена от националност, каквото те си преценят, облечена некомформистки и говореща друг език, без микрофон, светлини и сцена – ще помислят ли друго за мен? Ще си извадят ли заключения за личността ми? Ще ми предложат ли нещо много по-мрачно от аплодисментите“, пише Чавес.