Публикуваме изказване на Габриела Каназирева – СУ „Кл. Охридски“ – София, доброволец на референдум 2016 за промяна на системата:
„Напред…, заедно след мен…!
Как искам да чуя този призив! Как отчаяно и България иска да го чуе…!
Защото имаме силна нужда от нова алтернатива, от нов лидер, който да застане отпред заедно с нас, да поведе, да обедини хората и да тласне страната към промяната, към по-доброто и към спасението на разсипаната ни Родина.
За да отлепим дъното и най-сетне да потръгнем НАГОРЕ!
Аз съм млада, на 24 години съм, не зная комунизма, не помня и началото на този така наречен преход, за който говорят моите родители…, но говорят с нерадост.
Аз днес обаче знам какво искам! Искам България да пребъде, да просперира и да останем тук. Да няма отчаяние, тъга…, разруха.
Ние, хората като мен от референдума, тези от разговорите със Слави миналата година…, всички патриоти, червени, сини, зелени, десни, леви, умни, красиви, бедни, богати… Всички ние искаме да сме обединени! Не искаме да ни разделят… Искаме обединение и единство! Искаме нов подход. Ново начало. А не досегашните практики. Искаме единство.
Навсякъде. И в големите градове – Варна, Бургас, Плевен, В.Търново, Русе, Пловдив, Хасково, София… И в малките – Павликени, Карнобат, Лом, Асеновград, Кубрат… И по нашите села…
Навсякъде искаме едно: да сме заедно, да сме единни, открити. Обединени да сме, а не разделени, дори от своите. Пагубно е! Убива.Не работи за каузата, не работи за България.
Ние всички търсим едно – алтернативата. Търсим различното. Новото. Истинското. Търсим верния път.
Търсим го заедно и с майките от лятото на миналата година, търсим как да премахнем, как да демонтираме СИСТЕМАТА ,тази система, която толкова години УБИВА. Търсим как да отървем страната от шайките, които вече десетилетия съсипват и рушат държавата, и обричат милиони наши съграждани на бедност и обидна мизерия.
Затриват ни!
Много от нас няма да гласуват. И се питат – за КОГО?!? Няма за кого! Всички партии, всички политици играят в едни, единни отбори. Техните си. Дето всичко е алъш-вериш! И играят само за себе си. За техните си деца, не за всичките – българските деца! Те, нашите политици винаги печелят, налагат се, независимо от нашата воля, от исканията и решенията на суверена! Ежедневно лъжат, манипулират, използват хората.
Оставаме разочаровани. Излъгани, подведени. Смачкани!
В тревожната, объркана и кънтяща от скандали и далавери политическа обстановка аз, вие, децата ни, българите, всички ние искаме да имаме ОБЕДИНИТЕЛ. Водач!
Водач и обединител, който не е политик, не е от никоя партия, не е свързан с никого от триъгълника на властта. Обединител и водач, който има сила, воля и характер да води един загубил се народ!
България отдавна очаква, иска този обединител и водач. И отдавна припознава като такъв Слави Трифонов! От референдума, не, всъщност и от преди това.
Това е истината. Това обаче е и кошмарът за политсбирщината!
Слави показа, че може да бъде смел водач. Умеещ да вдъхновява, да пали.
Помним еуфорията от концерта на „Орлов мост“, ентусиазма, надеждата…, мечтите!
Помним референдума, подкрепен от 3 млн. българи. Помним битките с президент, съд, парламент. Помни това и цяла България! Всички помним как се подиграха и с нас,погазиха законите, изгавриха се с решенията на стотици хиляди българи… Направиха го така и със Слави.
Ние всички загубихме една битка, загубихме я временно… Битката за справедливостта продължава. Защото не се убива туй що не гасне… И ще победим! Ще победят хората. Знам го, усещам го, така и ще стане.
От не година и две Слави всяка вечер дава своя личен пример за дълг, за принципност и смелост. Прави го достойно и честно. Говори открито и без цензура за повсеместната корупция и имитацията на борба с нея, за стъпканата свобода на словото, за кражбата на обществени средства, за обещаното, но нереализирано справяне с престъпността, доходите, демографската катастрофа, говори за социалното неравенство, за всеобщата мизерия, за Северозапада…, за позора на управниците ни.
Вижда и казва това, което никой друг не смее да изкаже и покаже – болезнените, обидните реалности на нашата действителност. В която всички живеем.
Уважаеми зрители, спите ли?
Не! Ние нямаме право и няма как да спим, дори само заради едно – заради „уж“ болните български деца, оставени на съдбата…, които лека полека гаснат, и за които все не достигат пари.
Ясно е: Властта се страхува от неизвестното, от новото, от алтернативата…, от промяната, страхува се и от Слави!
Защото е силен. Убеден и прав. А това на мен ми е достатъчно, за да поискам и да тръгна след него! Да бъда до него и с него.
И днес, почти 3 години след референдума, политиците са длъжни на хората, длъжни са и на Слави Трифонов, ДЛЪЖНИ СМЕ И НИЕ ВСИЧКИТЕ ДОБРОВОЛЦИ КАТО МЕН!
Длъжни сме най-вече на моите връстници!
Длъжни сме на убитите надежди на милиони българи – млади и стари, длъжни сме и на тези, напуснали по принуда страната!
Длъжни сме да си извоюваме справедливостта!
Длъжни сме да спрем и променим Системата!
Длъжни сме да предприемем конкретни действия!
Длъжни сме да продължим и да довършим започнатото!
Затова с целия си доброволчески ентусиазъм се обръщам и аз към Слави , към обществения защитник, към всички родолюбиви радетели за промяната и доброто в България:
ДА СЕ СЪБЕРЕМ ВСИЧКИ ЗАЕДНО! ПО ГРАДОВЕ И СЕЛА. ДА НЕ НИ ДЕЛЯТ!
ДА СЕ ОБЕДИНИМ! ДА БЪДЕМ ЕДИННИ И ДА ЗАПОЧНЕМ ПРОМЯНАТА!
ДА Я ДОВЕДЕМ ДО ПОЗИТИВЕН КРАЙ!
Защото само заедно, а не на групи сме обречени на истински, пълен успех.
УСПЕХ, заради общата кауза – ПРОМЯНАТА-БЪЛГАРИЯ!“
Източник: Дунав мост
