Идеята за този материал идва от самия кан Крум (пълна титла – кан субиги (ювиги) Крум – в превод от старобългарски език – „от бога поставен“) с инициативата си да поръча внушителна колонада, върху която с гръцки букви да бъдат изписани върховете във военната му кариера. В тази алея на българската военна слава (в столицата Плиска), част от която е оцеляла и до днес, били отразени най-важните му битки и най-големите му завоевания… Част от тях са: „Сражение при Версиникия“, „Сражение при Сяр“ (това е върху парче от колоната с победни и паметни битки), „Крепост Димотика“, „Крепост Виза“, „Крепост Аркадиопол“ (а това – върху парче от колоната с изброените завоювани градове и то – забележете само за периода 812-813 г.).
За жалост, през април 814 г. победният му път внезапно свършил с ненавременната му и неизяснена и до днес смърт. За причините за кончината му има около 10 хипотези, но дори съвременниците му – хронисти не стигат до единен извод. Най-вероятните от тях са: че е бил заклан от свой приближен, подкупен от Византия; че умрял от разрив на сърцето; че бил удушен с въжета (интересно едно въже не стига ли за да бъде удушен един човек?); че загубил орендата си (божествената си сила, а явно и харизмата си и додеял на народа и военачалниците си и те вече не искали да воюват по 7 месеца всяка година); че станал жертва на жречески интриги и бил подложен на ритуално сакрално цареубийство и пратен като съветник при Тангра…
Останалите са по-фантастични, но както знаем византийските извори (писмени източници на информация) обикновено преувеличават и откровено демонизират владетелите ни. Че е бил свиреп и доказано холеричен тип няма спор – показват го зверските му изстъпления при разчистване на сметки с коварни византийски императори и недалновидни предводители… Че е имал извратено чувство за естетика и дизайн знаем от легендата за обкования със злато и скъпоценни камъни череп на противника му – Никифор. Че е първият български владетел, който прозрял, че обществото се управлява не само с меч, а и с перо и поръчал да се запишат (и изпълняват) закони (макар че в спазването им съществена роля играел пак мечът – на палача) – също знаем. Че сериозно надценявал ресурсите на България (военни и интелектуални) също се досещаме, но храбростта и дързостта му компенсирали този недостиг…
Кан Крум е записал името си в българската история именно с високите цели на своята политическа и народностна доктрина и с многобройните си спечелени войни. Нека отбележим 1200-годишнината от управлението му с кратък преглед на победите му:
1. След възкачването си на българския престол (през 802 г.) първия военен поход на кан Крум е в посока северозапад – първо към Македония (за да „приобщи“ прабългарското население там), а после и към Аварската държава. Както свидетелства византийския хронист, „Крум унищожил съвършено аварите“.
2. През 807 г. войските на българския владетел поели на юг – към Византия. След своя успешен дебют, кан Крум бил нетърпелив да премери сили с по-могъщ противник. Войските му стигнали до поречието на Струма и, както е записано в старите пергаменти: „завърнали се предоволни и с голяма плячка“.
3. В следващата кампания – през 809 г. войниците на Крум обградили добре укрепената Сердика. Обсадата била впечатляваща, но градът упорствал и не желаел да се предаде. Търпението на кана бързо се изчерпило и той не само го превзел и сринал, но за назидание избил целия гарнизон (6 000 човека) и част от населението.
4. От 802 до 811 г. византийският император Никифор І Геник предприел два похода към българските територии. Кан Крум с лекота отблъснал нашествениците дал ясно да се разбере, че няма да позволи преселването на гръцки колонисти от Мала Азия в Тракия.
5. През 811 г. българският владетел за първи път видял ромейска армия в подножието на стените на Плиска. Той свикал 50 000 души опълчение и направил последен опит да спаси столицата си, но тя била разграбена и опожарена. По обратния път византийците били причакани и зверски избити във Върбишкия проход.
6. През ранното лято на 812 г. български войски навлезли в Тракия. През юни бил превзет Дебелт, а жителите на Анхиало, Берое, Филипи и Никея панически се евакуирали. След победния марш на армията, кан Крум предложил мирен договор на император Михаил Рангаве, но той го отхвърлил.
7. Българският владетел дал втори шанс за сключване на мир, като отпуснал още време, но обсадил Месемврия. След две седмици я превзел. Освен това успял да привлече на своя страна един арабин – конструктор на напредничава за времето си военна обсадна техника и да се сдобие с тайната на „гръцкия огън“.
9. През лятото на 813 г. кан Крум вече бил достигнал до Константинопол. Разпоредил да бъде построен лагер и обявил, че желае да преговаря с византийския император. Преговорите не се състояли, но бил направен опит за премахването на владетеля на българите. Разярен той опустошил цялата провинция, чак до Одрин.
10. В началото на зимата на 813 г. Крум предприел нова наказателна операция в Тракия – 30 000 армия „облечена в желязо“ разорила областта около днешния Люлебургаз и се завърнала с огромна плячка и 50 000 пленници. Това била последната победа на Крум. В разгара на подготовката за нова акция, на 13 април 814 г. той мистериозно починал.
Източник: 10-те най
