„Темата за Възкресението е толкова голяма, че човешкият ум е слаб да възприеме, а да осмисли – още по-малко, величието на този празник“. Това каза за БНР певецът и автор на песни Пламен Сивов от фондация „Покров Богородичен“:
„Всяка култура има някакъв дълбинен код, някакви дълбоки основания. Нашата се определя от няколко основни начала. Едното е темата за възкръсналия Бог, за Изкупител, който се е въплътил в конкретна историческа епоха, страдал е за нас, изкупил е греховете ни – ние сме го разпънали, той е умрял и след това е възкръснал. Това Възкресение има отражение в целия период на историята след събитието – до края на времената това изкупление ще бъде валидно. То ще касае всеки един от нас поотделно и ние сме поставени пред този най-голям избор на човешката душа, на човешкото същество – да отговорим с „да“ на Божия повик или да се обърнем от него. На празника Възкресение християните казваме нашето голямо „да“ на още по-голямото божие „ела“.
Възкресението отделя християнството от всички останали религии и философски идеи, категоричен е Сивов. Ако вярата не се въплъти в поведението ни във всеки един ден и всеки един избор, тя се превръща в ритуалност и суеверия:
„Ако не можем да прилагаме тази идея – че сме чада Божии, спрямо всички ближни и това да личи в делата ни, във всяко едно действие да виждаме в човека до нас Божия образ и подобие, независимо колко е паднал, колко е лош и т.н., ако не сме способни да прощаваме и да вървим нататък, както казва апостолът „празна е нашата вяра“.
Пламен Сивов призова хората да не изпадат в „изкушенията на социалния активизъм“, като помагат само на тези, които считат за ближни само по силата на идейни съвпадения на възгледите или на тези, които харесваме:
„Истински християнски помагащият човек е този, който е способен да подаде ръка на този, който, поне външно погледнато, му е враг. Това е най-трудното. Но има един християнски светец, който казва, че точно любовта към враговете е това, което отделя християнина от всички останали. Няма друга такава религия или идея, или философска концепция. Християнството започва от жеста към този, който те е наранил, или смяташ, че действа срещу теб. Това е най-трудното“.
