Годината е 1876-а, а денят – 20 април. Една паметна дата в българската история. На този ден, преди 143 години, нашите деди се вдигат срещу Османската империя в името на свободата.

Общото събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май.

Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо“. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета“, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна турска армия и башибозук атакуват въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Следва Батак и т.н.

Въстанието завършва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже.

Това накратко е сухата фактология. Как оценява въстанието, кои са оспорваните моменти за него и значението му – коментира пред Dir.bg историкът проф. Андрей Пантев:

Това е една епопея на обречените. Това е един взрив на нетърпеливите. Това е едно мъченическо усилие България да се присъедини към вече избухналите въстанически размирици на Балканския полуостров. Нека не забравяме, че това въстание беше част от голямата Балканска криза 1875-1879 година. Това до голяма степен предреши идеята, че не може вече само с такива козметични средства европейска Турция да бъде спасявана от мощния балкански и български национализъм.