Стюардеса, пожелала да запази своята анонимност, се е съгласила да разкаже пред The Village как правилно се усмиряват буйните пътници, къде всъщност се пуши в самолетите, защо са опасни дългите нокти и каква е причината на борда да не се допускат шивашки принадлежности.

Стюардесата разкрива и какви са изискванията за постъпване на работа. Според нея, да станеш стюардеса не е толкова сложно.

„За да попаднете на обучение е достатъчно да преминете събеседване и медицинска комисия. Месечният теоретичен курс е 30 часа полет като стажант и това е всичко. За стюардесите е важен външния вид и доброто владеене на английски език“, разказва служителката на голяма авиокомпания.

Тя нарича мит схващането, че стюардесата трябва да е красива като фотомодел. Важни са само ръстът и теглото. Ръстът – за да може да помогнат с багажа на по-ниските пътници, а килограмите – за да не претоварват самолета и да могат да се придвижват леко между редовете със седалки.

Стюардесите трябва да са готови на всякакви ситуации.

„По време на подготовката ни учат на много неща – от това каква конструкция имат самолетите до гинекологични познания, за да бъдем от помощ по време на започнало на борда раждане. Има специална зала, където се разиграват различни хипотетични ситуации и там тренираме. Задължително трябва да умеем да плуваме. Но пък ние не скачаме с парашути. Дори няма такива на борда.

Учат ни как да се държим с неадекватните пътници. Например, ако някой започне да буйства, сме длъжни най-напред да го помолим да се успокои. След това му даваме писмено предупреждение. Ако и това не помогне, имаме право да го вържем със „свински опашки“. Учат ни дори как да нанасяме удари – със страничната част на ръката по брадата, но трябва да подходим отзад, за да не ни ухапят или пък да реагират. Това е крайно и се използва рядко.“

Ето и какво разкрива стюардесата за изискванията по отношение на външния вид:

„През лятото ни карат да носим бели обувки

на 10-сантиметров ток. Прическа, маникюр, всичко трябва да е наред. Неудобно е, но изискванията са такива. Имаше и такъв случай – една от стюардесите дойде за полет със залепени нокти. Когато започнахме да подаваме храната, единият от тях се отлепи и падна в чинията на пътника. Тя дори не забеляза какво се случи. Добре, че се усетихме и предотвратихме по-голям проблем. Преди всеки полет минаваме през проверка, на която гледат всичко – костюмът трябва да е чист, гримът да отговаря на правилата. Има обаче и абсурдни случаи – една от стюардесите си свали палтото и забеляза, че е забравила да облече пола.“
„Да се лети не е страшно, просто го осъзнах. Статистиката доказва, че пътуването със самолет носи най-нисък риск. За една година загиват до 1000 души по целия свят в авиокатастрофи. Броят на загиналите при други видове транспортни инциденти е много по-голям. Разбира се, страхуваме се да не попаднем в някаква непредвидена ситуация по време на полет. Например, ако на пътник му стане лошо. С нас не пътуват лекари и трябва да умеем да се справим с всичко.

Например, ако някой човек получи пристъп или инфаркт, трябва да опитваме да го съживим до приземяването, дори и вече да няма пулс.“

Има и теми – табу – за секса в самолета.
„Случвало се е да се затварят пътници в тоалетните, но не много често. Например скоро две симпатични момичета влязоха вътре и беше ясно какво правят там. Всичко зависи от симпатиите. Ако двойката ми хареса, не се намесвам – нека да правят, каквото са решили. Но, ако не ми вдъхват доверие – се намесвам. Имаме и ключове за тоалетните, така че може да ги отворим във всеки един момент, ако предусетим опасност.“

За суеверията сред пътниците и стюардесите.

„Стюардесите имаме нещо като традиция – преди излитане от летището си взимаме нещо за вкъщи. Например някои от нас си слагат в чантата малко шишенце Jack Daniel’s. След това, така или иначе, всичко се отчита като изпито от бизнес класата. Но ако ви направят проверка, могат да ви уволнят, затова е рисковано. Що се касае за суеверията – всеки вярва в нещо свое. Някои носят със себе си талисмани, други се молят.

Най-разпространеното сред нас е, че не трябва да се шие преди или по време на полета, за да не предизвикаме нещастие. Затова, ако на някой пътник му се скъса нещо, не можем да помогнем. Иначе за извънредни ситуации си имаме кодова дума, която е известна единствено на екипажа. Измисля се, за да може в случай на терористичен акт или авария да можем да подадем сигнал до капитана на полета. Думата се променя всеки път и я научаваме непосредствено преди самия полет.

Различната култура и националност на пътниците носят и различен стил на поведение в самолета.

„Европейците са винаги вежливи, благодарят ни. Но има и такива, които ни смятат за прислуга и това е обидно. Основната ни задача е да обезпечим безопасността и нас ни учат основно на това.

Пътниците не винаги разбират, че изискванията са създадени за тяхната безопасност. Например, моля някой да изправи седалката си, а той пита „Защо?“. Не мога да му кажа, че ако не направи това, при турбуленция момичето, което седи зад него ще си разбие носа от удара в седалката. Но си мълча, защото не можем да предизвикваме излишно напрежение.

Понякога въпросите са доста глупави. Например питат къде е мястото за пушене или пък къде е женската тоалетна. Но най-разпространеният въпрос е „Нали няма да се разбием?“. Винаги ги успокоявам, но дори и те знаят, че нищо сигурно няма.“