Любовта е самото движение на Божествената Същност, честотата, на която трепти Всемира.

“Влечението на телата поражда страст, влечението на умовете поражда уважение, влечението на душите поражда приятелство, а сливането на тези влечения поражда Любовта.” – индийска мъдрост

“Любовта не е нещо, което искате да чувствате, то е нещо, което чувствате, без да искате.” – Руми

“Любовта не ви дава нищо, освен себе си, и не черпи от никого, освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебват, защото на Любовта й стига Любовта.” – Джубран Халил Джубран

Сега на всички нива тече една голяма и перманентна промяна. Досега хората са се плашили от нейните резултати, но вече започват все повече да разбират нейната закономерна целесъобразност и да приветстват нейните постепенно разгръщащи се перспективи, единствено чрез които се стига до преобразуването и трансформирането на света към по-добро.

Все повече хора стигат до разбирането, че промяната е определящата характеристика на Вселената. Осъзнават, че разрушението и смъртта, които са неизменна част от живота, водят към безсмъртие. Че изпитанията, загубите и страданията придават нови и неподозирани сладости в живота и водят до такива дълбоки преобразувания в душите, каквито не биха станали в спокойни дни.

Че те носят и опрощение, помирение, надмогване на егоизма, на омразата, вслушване в гласа на съвестта, водят до смирение, умиротворение, задълбочаване на състраданието и справедливостта. До нови съзидания и израствания на душите.

И в основата на цялата тази, грандиозно отприщена от 2012 г., промяна стои Любовта като вселенски, но и като общочовешки принцип.

Целеустремено и безметежно идва преливната вълна на Божествената Любов. И все повече се изпълва времето нейната огнена същност да преустрои, преподреди всичко по пътя си. Да повлече наносите, затлачванията, да прочисти “реката” на живота.

Да разруши всички диги, които са препречвали устрема на нейния поток. Но бреговете, които са били нейната обратна страна, нейния коректив, макар и да претърпват някаква промяна, все пак ще си останат на първо време като предизвикателство, провокация за развитие.

Но когато си свършат своята мисия, да укротяват, да смиряват, да стабилизират, балансират, реката и бреговете на живота ще станат Едно, така както в духовния свят всичко е Едно. Чрез такова съединяване на частиците с техния Източник се извършва и земната трансформация, нейният модел следва небесния “Каквото е горе, това е и долу”.

Тъмнината също ще се трансформира в Светлина чрез Божествената Любов, ни припомня Учителят Бейнса Дуно. Това ще стане, като първо се овладее материята и всичко свързано с нея (храната, пола, съня и др.), след това като се преосмисли вярата, после се трансформира ума (сега се отключва това ниво) и накрая, като се изчисти и освободи душата. И оттам нататък всичко ще се разрешава на ниво съзнание.

Любовта създава и поддържа живота. Тя е първичната енергия и неговата сила, която обезпечава метаболитните и клетъчните процеси, която внася ред в законите на Вселената. Нейните физически и чисто духовни проявления са взаимосвързани.

Любовта винаги е една и съща, колкото и нюанси да откриваме в нея. Само отношението ни към нея е различно и то се определя от нашето ниво на съзнание. А достигайки до върха на нейното проявление – безусловната любов – човекът стига и до пълната трансформация в живота си.

Тази нейна най-висша форма е даване, освобождение, служение, себеотрицание. И най-краткият път към Бога. А на този, който се раздава напълно, също му се дава много любов. Чрез този енергиен обмен човешкият дух най-много израства.

Любовта, според езотеричната наука, е в тясна връзка и с познанието, с мъдростта. Но най-висшето интуитивно познание се дава на човека, когато развие онази Любов към всички същества и не прави разлика между тях и себе си, според Р. Щайнер. Когато се е разлял в цялото духовно обкръжение, станал е едно цяло с него. Изразът “Интуиция”, означаващ “намирам се, стоя в Бога”, най-точно изразява това състояние.

Любовта е в пряка зависимост и с най-висшата интелигентност на Вселената, която се простира от по-малко от най- малкото до по-голямо от най-голямото. Човекът, с възможностите на съзнанието си, с неговите мисли и думи, също се проектира във Вселената, и то в пропорции, несравними с физическото му тяло.

С тях той оказва голяма роля за еволюционното развитие на света. И ако човекът осъзнаваше напълно, че е част от универсалното вселенско Свръхсъзнание (Бог), трябваше вече да е развил неимоверно голяма отговорност за това, което прави, мисли, чувства и говори.

Еросът(Любовта) е бил роден в ума на Господ заедно със Словото Му, заедно с Диханието Му (частица, от което е заложена и в човека) като универсална квитесенциална сила на Божественото животворене, като мотивация за създаването на света и одухотворяването на материята.

Любовта е основата, единството на всичко, творческият принцип на битието и Всемира трепти на нейната честота. Всяко движение е движение на Любовта. Слънцето, Земята, целият Космос, приливите и отливите… – всичко се движи по закона на Любовта, т.е. разумно, според Учителя на Любовта – Бейнса Дуно.

Движението показва, че има Живот, че някой мисли заради нас, а животът показва, че има Любов. Нейната велика мощна сила управлява всеки и всичко. Тя е Великата реалност – Божественото в света. Самото движение на Божествената Същност, преливащо все в нови ритми, звуци, цветове, като в един безконечен танц на Светлината.