Увеличеният брой на заболелите у нас от морбили през последните две седмици хвърли в тревога населението и здравните власти. Наистина ли заболяването е толкова опасно? То е силно заразно, познато и като дребна шарка. Вирусът е способен да направи бързо епидемия, като тя може да тръгне дори от само двама-трима болни, ако не се вземат спешни мерки.

Предава се по въздушно-капков път или при директен контакт с болен човек. Морбили е толкова заразно заболяване, че не е нужно да имате интензивен контакт с болния – да ядете на една маса или да прекарате часове заедно. Достатъчно е той само да мине през стаята, където сте вие, и вече има условия за предаване на вируса, заяви известният специалист проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра по заразни и паразитни болести. Той добави, че болестта е опасна, защото смъртността е 1 на 1000, т.е. едно дете от 1000 заболели загива.

Много по-често вирусът прави тежки неврологични усложнения, които може да се появят дори години по-късно, ако човек е преболедувал, без да е ваксиниран, посочва проф. Тодор Кантарджиев. Имало е случаи на млади момичета, които са ослепели години по-късно след оздравяването и това се дължи на вируса на морбили, който се загнездва в организма. В момента на боледуването едно от най-честите усложнения при малките деца е енцефалит – възпаление на мозъка. В България вирусът обикновено се внася периодично от хора, които пътуват до страни с повече заболели. Укрепването на имунитета, традиционно като мярка срещу зимните инфекции, също не помага в случая.

Как можем да се предпазим

Ако човек не е ваксиниран и не е преболедувал морбили, вероятността да се зарази при контакт с болен е над 95%, по думите на експерти. Единствената надеждна защита е ваксината. Тя е една от малкото у нас, които са “живи”, които са и много по-ефективни. Това означава, че вирусът се съдържа в променена и обработена форма, която не може да причини зараза. Ваксината се прилага у нас от десетилетия, сложени са вече милиони дози, като технологията на производство през последните години се усъвършенства
много и я прави напълно сигурна.

У нас тази имунизация е задължителна

Първата доза се слага на 13 месеца, а втората – на 12-годишна възраст. Ако детето е получило само първата доза, има известна, макар и малка вероятност да се разболее.

Все пак тогава инфекцията преминава по-леко и без тежки усложнения. Ваксината е достатъчно ефективна, за да накара имунната система да образува антитела. Много рядко в дните след поставяне на ваксината може да се появят симптоми, подобни на морбили, но в много по-слаба форма. Това не бива да е повод за паника. Детето не е болно, нито пък отделя вируси, които да заразят околните. Първата доза дава частична защита, а след втората вече е изграден достатъчно добър имунитет. Той гарантира, че при среща с вируса в реалния живот човек няма да се разболее.

Най-застрашени са хората, които не са ваксинирани. Някои от тях не са получили имунизацията по сериозни медицински причини. Тези деца биват изложени на голям риск заради други, чиито родители доброволно са избрали да не слагат ваксината. В по-голям риск са и малките деца, които още не са получили първата доза. При кърмачетата има известна защита от антителата на майката, но това не е гаранция.

Първите симптоми приличат на остро възпаление на горните дихателни пътища, каквото може да има и при грип, и при други респираторни вируси. След това обаче се появява характерен яркочервен обрив. Той обхваща цялото тяло, като в началото тръгва от мястото зад ушите, после плъзва по лицето и шията. Постепенно обривът обхваща торса и крайниците. Той изглежда като малки червени точки, които понякога отделят бистър секрет. Дишането става трудно. Вирусът отделя толкова много вредни вещества, че настъпва интоксикация на целия организъм.

Лечението в началото е само със симптоматични средства. Няма лекарство, което да действа точно срещу вируса на морбили. При настъпило усложнение се дават специфични медикаменти. Усложненията могат да са възпаление на белите дробове или възпаление на мозъка (енцефалит). Рискът от смърт при тях е висок – между 10 и 20% от болните с такава тежка симптоматика умират. При почти всеки трети пациент остават трайни последици като парализа или смущения в говора. Ако човек се пребори със заболяването, организмът му си създава доживотен имунитет. Образуваните антитела се съхраняват като резерви.