На 21 февруари православната църква почита паметта на Свети Евстатий. Името означава „yстойчив” (от гръцките еch – свръх и statius – стоя). Имен ден празнуват Евстати, Евстатий, Евстатия, Стат, Стати и Статко.

Той бил изповедник и избран за епископ на Антиохия от християните. Като епископ, Св. Евстатий участвал в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий.

През 326 г. отишъл в Грузия, за да постави пастири за новопокръстените. Страната наскоро била просветена с християнската вяра от младата Св. Нина.

Дълги години Свети Евстатий усърдно работил в полза на Христос и на християнството.

След смъртта на император Свети Константин Велики, неговият син Констанций станал цар на източната част на Римската империя.

Той започнал да покровителства арианите, за разлика от своя смел и праведен баща Св. Константин и своята баба Св. Елена. Под закрилата на императора, арианите придобили огромно влияние. Започнали самовластно да преследват и да угнетяват всички християни, които държали на истинското учение на вярата.

Много от арианските епископи лично подписали по време на Никейския събор православно изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които отказвали да се съгласят с тях, били лишавани от сан, изпращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения.

Така арианите свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Св. Атанасий Александрийски. Някои от тях, на път за Йерусалим за освещението на храма „Свето Възкресение“, пристигнали в Антиохия с тайното намерение да свалят Св. Евстатий.

Епископът Евстатий не подозирал за техните зли намерения, затова ги приел с най-голяма радост. Незабавно открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Св. Евстатий.

Всичко вече било предварително уредено и решено от тях. Измислили клевета против благочестивия епископ Св. Евстатий, като го обвинили, че води безнравствен начин на живот и проповядва ерес.

Арианите съобщили своето решение на императора. Успели да възбудят народното вълнение и недоволство в Антиохия. Прогонили го на заточение в Тракия, заедно с някои от най-приближените му презвитери и дякони, които отказали да се разделят с него.

По време на заточението Св. Евстатий изтърпял огромни унижения и други страдания от злобата на своите врагове.

Той оставил бележити съчинения, които продължават да бъдат четени от духовници, монаси и религиозни хора.