Почетните консули на девет държави у нас атакуваха във Върховния административен съд (ВАС) измененията в наредба на МВР, с които по заръка на премиера Бойко Борисов им бяха отнети привилегии по Виенската конвенция, съобщава „Правен свят“.
С промените, които са факт от средата на април, на почетните консули беше даден тримесечен срок да свалят дипломатическите номера (с означение СС на червен фон) на колите си. Чуждите граждани сред тях бяха приравнени на всеки чужденец с право на пребиваване за повече от 3 месеца в България (с право на бели табели с обозначение ХХ), а българите почетни консули – на всеки редови участник в движението.
Жалбата до ВАС е подадена от почетните консули на Кения – д-р Ивайло Дерменджиев, Израел – проф. ч. кор. д-р Красимир Методиев, Малта – адвокат Борислав Боянов, Сейшели – Максим Бехар, Тайланд – Виктор Меламед, Мавриций – Христо Илиев, Антигуа и Барбуда – проф. Иван Тодоров, Шри Ланка – Борислав Сарандев, и Естония – Борис Халачев.
Те са установили, че при отнемането на правото им да ползват автомобили с дипломатически номера, МВР е допуснало близо 20 нарушения. Само процесуалните са 14, отделно са погазването на Виенската конвенция и неспазването на целта на закона.
Почетните консули настояват съдът да отмени три параграфа от последните изменения в Наредба № I-181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, а действието им да бъде спряно до окончателното произнасяне на магистратите.
В жалбата си до ВАС деветимата почетни консули посочват, че при приемането на измененията в наредбата, които се изчерпват на половин страница, МВР е успяло да погази 14 задължителни правила на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
От жалбата става ясно, че не са посочени причините, които налагат изменението, нито какъв е очакваният резултат от него. Освен това в мотивите въобще няма информация за целите, които си поставя то, за средствата, които ще бъдат необходими за прилагане на новите текстове на акта. Един от най-съществените проблеми, изтъкнати от почетните консули, е, че в противоречие с изискването за анализ на съответствието с правото на ЕС, мотивите не съдържат дори намек, че е правен такъв.
Следват не по-малко съществени нарушения. „Приетият подзаконов нормативен акт съществено се различава от публикувания на интернет страницата на МВР проект за обсъждане. Това изцяло препятства провеждането на обществено обсъждане, тъй като препятства правото на заинтересованите лица на предложения и становища“, пише в жалбата на почетните консули. В първоначалния вариант не се прави разграничение между тези от тях с българско и чуждо гражданство, а в приетия текст е въведен различен режим.
Освен това почетните консули са установили, че не е спазен задължителният срок от поне 14 дни, в който проектът трябва да престои на сайта на МВР, за да бъде подложен за обществено обсъждане. Той е публикуван на 16 март 2016 г. и е свален на 30 март 2016 г. Според ГПК „срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден“, т.е. проектът е свален ден по-рано. „Неспазването на срока, визиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА, освен че представлява съществено самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в алинея първа на чл. 26 ЗНА. Налице е и нарушение на принципа за „Достъпност, публичност и прозрачност“, заложен в чл.12, ал.1 АПК: „Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.“ В случая не е осигурен законоустановения срок на заинтересуваните страни да се запознаят с проекта и да подготвят своята позиция по него“, пише в жалбата на деветимата почетни консули до ВАС.
Към тези нарушения се добавя и това, че министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова не е съгласувала проекта за изменение на наредбата с министъра на външните работи Даниел Митов. А според представителите на чуждите държави у нас, промените е трябвало да бъдат съгласувани и с държавите-членки на Виенската конвенция.
