След 25 години ромска интеграция в България циганското население не само не е интегрирано, а става все по-дезинтегрирано. А ние наливаме пари в каца без дъно. За да бъдем обективни, трябва да отбележим, че част от тези наши съграждани живеят по съвсем нормален начин – имат две-три деца, изпращат ги на училище, работят и не се издържат със социални помощи, живеят в нормални жилища, стараят се да се интегрират сами.

Минимум половината от това население обаче живее в един различен свят. И още по-лошо – благодарение на измислени правозащитници, които им втълпяват, че имат само права и всичко останало няма значение, тези хора повярваха, че могат да правят каквото искат в държавата – могат да не си пращат децата на училище, могат да си пращат децата на магистралата да проституират, да крадат, да просят, могат да не ги възпитават, могат да влязат в двора ти и да ти откраднат собствеността, могат да ти пребият или изнасилят. Тази част от циганското население трябва да бъде вкарана в пътя.

Независимо от бурните реакции срещу предложенията на ВМРО нямаме друг път като държава.

Нормалните хора правят по 1-2 деца. Има друга категория, в която знаят, че колкото повече деца, толкова повече помощи. Правиш 8-9 деца – едните ги пишеш глухонеми, другите – болни от епилепсия. Че ти нямаш никакъв интерес да работиш. Това държавата докога ще го толерира? Няма повече, отговарям аз.

Въпрос на държавна политика е дали ще продължим да толерираме раждаемостта в гетата.

Да, не може и не е правилно да се слага знак за равенство между етническа принадлежност и престъпления. Но ако погледнем фактите, за съжаление, са характерни за тази общност. Политически коректно е едно, но фактите трябва да бъдат посочвани.

Трябва да се отделят пари за строителството на социални жилища, но в много от случаите хората, които се настаняват там, не го ценят. Имаме предложение безработните членове на семейството, което ще се настани там, да участват в строежа му.

Синята каска още в началото на октомври я подарих на г-н Борисов. Дали ще сме заедно, или не с Патриотите занапред, зависи от здравия разум на всички. Никога не съм си позволил да критикувам мой колега публично – нито срещу г-н Сидеров, нито г-н Симеонов. Смятам, че ако искаме да няма подобни въпроси – „ще го има ли, или не патриотичното обединение“, трябва да се явим на евроизборите заедно.