Близо половината от татуираните желаят да премахнат рисунките от тялото си. Това заяви пластичният хирург д-р Ангел Енчев. Ето неговите аргументи:
Опасностите от татуировките – мода, която става все по-разпространена през 21 век, особено сред лица под 30 години, са много. Рисковете, които крие в себе си този вид изкуство, в повечето случаи не са известни както на тату-артистите, така и на тези, които си правят татуировките. Съгласно данните на Американската организация за храни и лекарства (U.S. Food and Drug Administration- FDA), 40% от американците имат поне една татуировка по тялото си. За нашата страна подобна статистика не е изготвяна, но едва ли процентът на хората с татуси е по-малък.
Наночастиците, които се съдържат в мастилата за татуировки – опасни разтворители и токсични елементи и метали, като никел, хром, манган, кобалт, олово, кадмий, арсен, живак и др., както и полициклични ароматни въглеводороди, които постепенно навлизат в циркулиращата кръв, мигрират от мястото на татуировката до лимфните възли в областта, а също и до по-отдалечени лимфни възли (едно от основните звена на лимфната система).
Проучванията на едно ново изследване – Synchrotron, публикувано в сп. Scientific Reports в Германия и Франция сочат, че излъчените от мастилото токсични вещества се натрупват в лимфните възли, където остават за постоянно, предизвиквайки сериозни увреждания на тази структура. Химици от лабораторията на Националния център за токсикологични проучвания на САЩ, изследвайки мастилата за татуировки, са установили и наличие на канцерогенни вещества. Опасността е следната – мастилото, което се вкарва в епидермиса, предизвиква кожата да реагира със защитните си механизми, като към чуждо тяло, образувайки съединителнотъканни влакна. Остатъчните токсични и канцерогенни наночастици, които преминават тази бариера чрез кръвта, се пренасят до регионалните лимфни възли, а впоследствие и до по-отдалечените , както и до други органи-черен дроб, слезка, мозък и т.н. Също така мастилото може да доведе до различни невродистрофични симптоми или синдроми, алергии, екзантеми, инфекции.
В изследването Synchrotron се съобщава също, че в 40% от случаите, тези които са си направили татуировка, след някакъв период от време желаят да я премахнат. Същата тенденция се забелязва и сред българите, тъй като все повече хора с татуси търсят консултация в клиника „Симетрия“ и заявяват, че искат да ги заличат от тялото си.
Премахването на татуировки по хирургичен път (с изрязване на даден участък от кожа и обратно зашиване) не винаги е възможно, а и лазерът не е съвсем безобиден. В най-добрия случай, след няколко процедури, татуировката може да се обезцвети постепенно. Всъщност обаче процедурата по отстраняването й с лазер, който разрушава пигмента на мастилото с висока температура, включва в действие биохимични реакции, които предизвикват образуване на канцерогенни продукти и токсини от разпада на мастилото, които в последствие се резорбират от тъканите и органите на цялото тяло.
Германските учени изнасят данни за увеличаване до 70 пъти повече на концентрацията на токсични вещества в организма, излъчени от червените и жълтите багрила след третиране с лазер. Колкото по-голяма е площта на татуировката, толкова по-голямо е и количеството на разпространените токсични и канцерогенни продукти. Вероятно е случайност, но рак на кожата, включително и злокачествен меланом, се наблюдават значително по-често в областта, в която има татуировка. Също така, в някои случаи, при извършването на магнитна томография, се наблюдава подуване и зачервяване в областта на татуировката, състояние което се свързва с наличието на метални частици в мастилото.
