Любовницата сякаш винаги е представяна като съблазнителка. Жена, която прелъстява един невинен мъж, която има задкулисни интереси или е устремена към идеята за разваляне на семейство.

Любовницата и в литературата, и в киното е сякаш красавица, която няма скрупули и действа над моралните и човешки закони, за да задоволи едни свои личностни интереси – най-големите, сред които е развалянето на едно добро семейство.

Дали е така обаче?

В повечето случаи не е. Обикновено любовницата на женения мъж е най-самотната жена в света. Тя винаги взима втора позиция. Винаги прекарва повече време сама и винаги е пренебрегвана при някои от най-важните избори. Тя по-скоро служи като болкоуспокояващо средство, лекува чужди рани, превързва чужди болки, анализира чужди проблеми.

Тя е жена, която се стреми да даде всичко на един мъж, което не е получил в семейството си – страст, обич, доверие, подкрепа. Въпреки това, образът й остава негативен и дори злокобен.

Любовницата не печели нищо в повечето случаи. Тя се явява като самотен остров, на който жененият мъж иска да се скрие и да избяга за кратко, а след това го напуска и за известен период от време не се връща там.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ТУК!!!