Сигурно всички вече знаят защо в Естония основният поток чуждестранни туристи е от Финландия. Пряката фериботна връзка до Талин осигурява непрекъснат поток от финландци, които отиват там освен на уикенд разходка, но и да заредят домашния мокър бар поради значително по-ниските цени.

Ако може да се направи някакъв паралел с България, той е, че през последните няколко години българите отскачат от Сърбия да видят как е при съседите, да си купят пресни продукти, незагубили истинския вкус от пазара и супермаркета и да обядват толкова вкусно колкото отдавна не им се е случвало.

За начало на този кулинарен поход се смята денят, в който двете съседни страни се договориха, че техните граждани могат да се посещават взаимно само с личната си карта. Аз лично не съзирам никакъв проблем в това да си носи човек и паспорта доколкото визи не трябват, но явно размерът на документа има значение. И усещането, че отскачаш до място, което е съвсем наблизо.

Документното облекчение се случи в средата на юни 2010 г. Оттогава статистиката непрекъснато отчита ръст в пътуванията на българи из близките сръбски земи. Такива са и последните данни за април. През месеца пътуванията на българите са намалели с 3.8 на сто спрямо същия месец на миналата година, но на фона на това има огромен ръст от 71.4 на сто спрямо година по-рано в пътуванията до Сърбия.

Според Свидна Динева, управител на „Лоял травъл“, освен чисто документалната причина, интересът към западната съседка се дължи още на близкото разстояние и ниските цени. За сравнение до Ниш няма и 200 км.

„Близки сме като душевност, харесваме едно и също“, казва тя.  Клиентите й често отиват да си напазаруват на пазара в Пирот.

„И аз си купувам храна. Не защото е по-евтино от България, а защото е вкусна. Зеленчуците не гният и не са пълни с нитрати“, обяснява и личните си мотиви тя.

В потребителската кошница на пътуващия за Сърбия български турист влизат още вкусно сирене, кашкавал, кори за баница, ракия.  Кренвиршите и други общи за Балканите продукти пазят вкуса си неподвластен на политическите и икономическите промени.

При „месара“ освен пресни меса има и подготвена за скарата плескавица – само трябва да се хвърли върху жарта. При „пекара“ пък има ухаещи в различна форма и големина хлябове каквито човек на средна възраст не помни от детството
Фотограф: Татяна Димитрова

Лично моя случка е тази, че реших да опитам вкуса на сръбския кашкавал и чудейки се от кой вид да взема, продавачката ми помогна като не се опита да ми продаде най-скъпия. Попита ме какво искам да правя с него, за да ми препоръча най-подходящият вариант – един е добър за директна консумация, друг – за паниране.

Като цяло най-голям е интересът към еднодневните екскурзии до западната ни съседка. Заради това, че в рамките на броени часове се отива на място, където се съчетават едновременно вкусния обяд в местна кръчма, пазаруването на продукти и посещение на някой манастир, музей или природна забележителност. „Това е времето, в което все едно сме отишли на Витоша“, сравнява Свидна.

Цените на такива екскурзии са около 20-26 лева. Има до Суковски и Погановски манастир, други до Ниш, които може да са и с една нощувка. При тях човек може да придобие представа и от нощния живот в страната, който по разкази на хора с впечатления е на ниво.

 Власинското езеро е добре облагородено блато.
Фотограф: Татяна Димитрова

По-„природен“ вариант, точно като за обяд,  е пътешествие да Власинското езеро(бивше блато). С възможност да се кара водно колело след обилното преяждане с миниатюрни кебапчета, плескавица, урнебес, сръбска салата и известна злоупотреба с пиво или шливовица.

Трябва да се отбележи и немаловажният факт, че сърбите знаят как да печелят клиентите си – отговарят на техните желания „одма“ – тоест веднага. Повечето сервитьори изглеждат като онези в България  от късните класически времена на соца – с бяло-черни униформи, колички, върху които нареждат порциите при по-обемисти поръчки и кочани с разходни ордери, които пъхят в джоба.

 Както би казал поетът – отломки от отминали времена.
Фотограф: Татяна Димитрова

Така ретро изглежда всъщност по-голямата част от туристическа Сърбия, която се намира в близо до границата с България. Някъде в средата на 80-те години е застинала и базата в близките спа дестинации – като Пролом баня, Лукова баня и др.

Често разплащането в магазина, на пазара и дори в някои ресторанти и супермаркети може да стане освен в динари, но и в евро и български лева. Понеже и те отскачат до България.

Определяща за този засилен интерес на българите към Сърбия е ниската цена и доброто обслужване, казва и Георги Банков, управител на „Турс клуб“.

Неговите клиенти също редовно ходят до пазара в Ниш и Пирот или просто, за да обядват.

Храната и веселието до ранни зори привличат доста българи през последните две години да посрещат новата година там, разказва Банков. По негово впечатление популярните доскоро новогодишни дестинации Турция и Гърция са на път да бъдат изместени от Белград и Ниш.

„В новогодишната нощ там се празнува до 6-7 часа сутринта или докато има хора, живата музика не спира, ядене и пиене има непрекъснато“, посочва той.

Припомня си, че при последния случай месец преди 31 декември от Сърбия се обадила собственичката на хотела да иска на диск българския химн, за да имат време музикантите да го разучат и оркестърът го изпълнил в чест на българските си гости точно в полунощ. Точно на обратния полюс е случката му от Гърция, където отказали да пуснат химна на българите изобщо.

На „празнична“ вълна са и други поводи за отскачане до Сърбия – фестивалът на сръбската скара в Лесковац през есента,  на духовата музика в Гуча през лятато, бирфеста в Белград, международния музикален фестивал в Ниш.

Ухае отдалеч
Фотограф: Татяна Димитрова