Ако България инвестираше тези пари разумно, сега щяхме да бъдем съвсем различна страна!

През 2011 година циганите в България са 326 000 души. През 2018-а, само 7 години по-късно, те са вече над 1 200 000. Ако се върви със същото темпо, през 2025 те ще надхвърлят 2 милиона, т.е. една трета от населението на България ще бъде неграмотно и примитивно. Тогава ще стане така, че 2 милиона работещи българи ще трябва да издържат 2 милиона цигани и 2 милиона пенсионери. Може ли една държава с такава структура на населението да се развива и просперира? Естествено, че не.

В момента етническите българи у нас се топят – раждат все по-малко деца, като голяма част от тях, когато пораснат, емигрират. В животинския свят изчезващите видове влизат в. т.нар. “Червена книга” и за тях се прилагат специални грижи.

Българите обратно – те са натикани в черната книга и над тях се прилага нечовешки геноцид. Държавата и различни НПО-та мислят основно за циганите и никой не дава пет пари за нещастния българин.

Когато една държава е изправена пред демографска катастрофа, както се случва с България, основната й грижа трябва да бъде насърчаването на раждаемостта. Но креативната и образованата раждаемост.

Никой досега не е обяснил, че детските надбавки са инвестиции, а не подаяния. Държавата трябва подпомага само семействата, които отгледат поданици – възпитани и образовани. Които ще станат бъдещите строители на България. Ще работят и ще плащат данъци.

Ако държавата подпомага размножаване на индивиди, които живеят в гета, не учат, не работят, крадат, убиват, изнасилват и цял живот източват социалната система, тя инвестира не в развитието си, а в самоубийството си.

Според депутата Искрен Веселинов от “Обединени патриоти” България харчи всяка година по 1 милиард лева за “социално включване” на ромите. Той признава, че никой не може да каже колко пари на българските данъкоплатци са изхарчени за циганската интеграция, но със сигурност са десетки милиарди лева.

„Рамковата програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество“ от 1999 г. е първият правителствен документ, с който се поставя началото на опитите за приобщаване на най-многобройното малцинство към нормите на обществото. Най-много пари за ромите обаче бяха налети по време на т.нар. Декада на ромското включване, която започна през 2005 г. по инициатива на Джордж Сорос. В доклад от 2006 г. анализаторите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов твърдят, че ползите от декадата ще са за 15-30 млрд. лв., а разходите ще са 700 000 – 1,1 млрд. лв., пише Днес.Бг

Няма разчети колко пари по европейските програми са изхарчени през годините на прехода за интеграция. Още преди влизането на България в европейското семейство по предприсъединителната програма ФАР за интеграция са похарчени 40 милиона евро. Още 20 милиона евро, получени като заем от Европейската банка за развитие, бяха дадени за изграждане на ромски жилища в София, Пловдив и Пазарджик.

В настоящия програмен период само по ОП „Развитие на човешките ресурси“ се предвижда за „социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите“ да бъдат разходвани около 130 000 000 лв., като прогнозата е от тези средства да се възползват 19 380 лица от ромски произход.

Пари за роми има и по линия на образователните програми. 4 млн. лв. от европейската програма за „Наука и образование за интелигентен растеж“ трябва да бъдат разходвани за обучение на децата, които са от етническите малцинства.

Други 7,5 млн. лв. са за „ранна превенция на обучителни затруднения“, а 5 млн. лв. са отишли за обучението на 2000 педагогически специалисти за работа в мултиетническа културна среда през 2017 и 2018 г.

По ОП „Развитие на човешките ресурси“ общинните разполагат с 80 млн. евро, от които ще се възползват 11 600 роми. Общо 668 млн.лв. са предвидени по тази програма за социално включване на уязвими групи.

Резултатите от близо 30 годишните усилия за интеграция на ромите лъснаха миналата година в доклад на кампанията „Дом и сигурност за всеки“ на „Отворено общество“. Кампанията отчете, че повечето роми живеят и предпочитат да живеят в гета и че над 200 000 къщи са незаконни.

След всички тези цифри изниква един-единствен въпрос – къде щеше да е България сега, ако с тези милиарди се насърчаваше раждаемостта сред образованите български семейства?

И още един въпрос – защо това не се прави?