Промените са прибързани, направени са тайно и ако бъдат приети, това ще е най-голямата кражба след КТБ, заяви депутатът Гроздан Караджов от Реформаторския блок.

Думите му са повод на законовото предложение на министерството на финансите, с което се предлага всички средства от втория пенсионен фонд да отиват в обща партида в Националния осигурителен институт, вместо по индивидуална, както е сега. Наследяването и възможността за изтегляне на натрупаните суми се премахва. Промените засягат правата на 3.5 млн. души – родените след 31 декември 1959 г., които задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд през последните 16 г. и са натрупали по личните си сметки в тях общо 7.7 млрд. лв.

Според Георги Ганев от гражданския съвет на РБ освен парите по втория стълб, в в професионалните пенсионни фондове са натрупани още приблизително 1 млрд. лв. и още около 2 млрд. лв. в третия доброволен пенсионен фонд. С тези пари ще се платят пенсиите за 6 месеца и после тези пари няма да ги има, заяви Ганев.

Според Караджов проблемът с изплащането в пълен размер на пожизнените пенсии е отдавна, но най-рано 2022 г. ще започне изплащането на такива пенсии, защото тогава ще са първите навършили пенсионна възраст, родени след 1959 г. Според Караджов това е сектор, който е прозрачен, защото повечето от дружествата оперират на фондовата борса. Той заподозря, че има криминална цел за намаляване на цената на дружествата, особено на най-голямото, за сметка на един конкретен инвеститор, който не посочи поименно.

„След КТБ това ще е най-голямата кражба, ако тези промени минат през парламента. Ако позволим здравата глава да понесе тегобите на болната, ще се зарази цялата система“, посочи Караджов и добави, че е необходим един широк експертен дебат, да се чуят всички гледни точки, за да може политиците да вземат окончателно решение.

Депутатът Мартин Димитров предложи Владислав Горанов да не внася промените, особено при положение че не са готови стрес тестовете на пенсионните дружества, а не са известни резултатите от предходните промени на министъра от декември 2014 г.

„Това да е тема за дебат поне за шест месеца. Когато отидете на лекар, първо ви преглеждат и след това се назначава лечение. Без да има преглед, без да има диагностика, се прави лечение, това е най-вероятна смърт“, посочи Димитров и добави, че трябва да има оценка на активите на пенсионните дружества, което ще се случи към декември.

„Най-големият проблем е, че това е национализация. Не е национализация само ако ви вземат колата, промените на Горанов са ограничение да се разпореждате със своите пари“, смята депутатът и добави, че става дума за квазинационализация – „чиновникът да реши вместо мен, вместо нас“.

Георги Ганев от Гражданския съвет заяви, че се нарушават права, гарантирани от конституцията. Той даде пример с банковите депозити, при които държавата да определя колко да може да се изтегля от лична сметка. „Държавата там работа няма никога, освен да надзирава и регулира, ако някоя от компаниите се държи по престъпен начин“, каза Ганев. Той добави, че мнозинствата на ГЕРБ имат някаква маниакална нужда да сложат ръка върху пенсионните фондове.