В навечерието на Коледа пътешественикът и жена му оценявали годината, чийто край наближавал.
На обяд в единствения ресторант в едно Пиринейско село пътешественикът започнал да се оплаква, че не е тръгнал по пътя, по който според мнението му той е трябвало да върви. Жена му втренчено гледала Коледната елха, която украсявала ресторанта.
Пътешественикът си помислил, че тя повече не се интересува от разговора и сменил темата: „Не са ли чудесни лампичките на елхата!“ — казал той. „Да, така е — отговорила жена му.
– Но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че сред дузина лампички има една, която е изгоряла — казала жена му. – Струва ми се, че вместо да гледаме на изминалата година от гледна точка на дузината благословения, които я осветиха, ти зацикли на единствената лампичка, която нищо не осветява.
/Паулу Колелю/