От близо час чаках в бара – имах среща с една жена.
По тялото ми минаваха нервни тръпки, окото ми играеше, като че ли предчувстваше началото на голямата драма. Нямаше как да се размине – щеше да се разиграе, и то по моя сценарий.
Ето, тя дойде. Колко зле изглеждаше – застаряваща, със снощен грим, със следи по лицето, които оставя само похотта. Миришеше неприятно. Подаде ми уж кокетно ръка, но дори този жест беше евтин и от него ми се догади. А тя безсрамно плъзна поглед по тялото, като най-дълго изследва мъжествеността ми. Трудно прикривах отвращението си – ако се бях издал, щях да разваля този дълго чакан момент. Поех ръката й и с жест я поканих да ме последва.
След близо половин час паркирах пред малък хотел – неприятен, с лоша слава. Специално го бях избрал за срещата ни. По лицето й разбрах, че се изненада и разочарова. Явно очакваше да я заведа в поне тризвезден хотел. В стаята, която предварително бях резервирал, ни очакваха леки мезета и бутилка водка. Исках да я накарам да се отпусне, да приспя бдителността й, за да мога спокойно да я унищожа. Цели 15 години чаках този момент.
Час по-късно тя беше преполовила шишето и имаше само едно желание – да ме вкара в леглото. Каква жалка мръсница! Не я смущаваше нито ужасният й вид, нито алкохолните торбички под очите, които никакъв грим не може да скрие. И най-малко това, че съм толкова млад – мога да й бъда син.Наближаваше полунощ. Разгорещена, със зачервено лице и мътен поглед, жената плъзна език по устните си, после се усмихна криво – едва ли й пукаше колко са жълти зъбите й.
