На проведената среща са били представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, също експерти от институции и организации, ангажирани с провеждането, организацията и сигурността на изборния процес.
На дискусията не са присъствали представители на ГЕРБ, Обединени патриоти и Прокуратурата.
Проблемите в изборния процес се разширяват чувствително, има сигнали как се подменят протоколи, каза още президентът Румен Радев по време на дискусията, предаде агенция „Фокус“.
Благодаря на представителите на ДАНС, ЦИК, Народното събрание, неправителствени организации, които откликнаха на тази покана за една важна тема за прозрачността и доверието.
През 2019 година в България предстоят два вида избори и е много важно те да бъдат прозрачни и честни, да има широко представителство на българските граждани във вота, защото доверието в изборите е важно за демократичното формиране и функциониране на институциите. Това заяви президентът Румен Радев на дискусията.
При откриването на срещата президентът отбеляза, че от доверието на гражданите в провеждането на изборите зависи и легитимността на самата политическа система, затова е важно да се идентифицират предпоставките, които могат да компрометират вота и да се приложат мерки за ограничаването им, както организационни, така и чрез използването на съвременни технологии.
„Нашата цел е да дискутираме проблемите в изборния процес, да ги идентифицираме, да предложим мерки за тяхното ограничаване. В обществото трябва да има дебат. Най-важното е да има прозрачност. Прозрачността е един от принципите, на които се изгражда доверието в изборите“, коментира държавният глава.
Според него нередности и сигнали има в броенето на бюлетини, съставянето на протоколи и в предаването и отчитането им в секционните избирателни комисии.
По думите на Румен Радев с най-голямо значение за изборния процес е прозрачността – при броенето на бюлетините в секционните избирателни комисии (СИК), при оформянето на протоколите в СИК, при предаването и тяхното отчитане.
„Като добавим и други проблеми, засягащи самото сформиране и подготовка на членовете на секционните избирателни комисии, като добавим и начина на формиране и актуализация на избирателните списъци, проблемите се разширяват чувствително“, отбеляза президентът.
Румен Радев определи като „повърхностни доводи“ аргументите за отказ от въвеждане на машинно гласуване. Той даде пример с Холандия, където при по-висока активност се наблюдава значително по-малък дял на недействителните бюлетини в сравнение с България.
Процент от 5-6 на сто недействителни бюлетини, както е у нас, е голямо отклонение, това означава изкривяване на изборния процес и подмяна, заяви държавният глава и посочи, че така се стига до съществена промяна на съотношението на политическите сили в парламента.
Президентът посочи, че причините за подобен проблем може да се дължат на недобра организация, слаба подготовка на членовете на СИК, но може да бъдат и напълно осъзнати, за което говорят и сигналите за нередности в изборите, свързани с манипулация на протоколите или оказване на натиск върху комисиите.
Като възможност за решаване на проблема с прозрачността при броенето на бюлетините в секционните избирателни комисии президентът посочи въвеждането на видеонаблюдение след края на гласуването, което да дава възможност на избирателите да наблюдават дистанционно този процес със звук и картина.
„Важно е и законодателят така да реши този въпрос, че да се запази и тайната на гласуването, но най-вече да има пълно обхващане на броенето на бюлетините от отварянето на урните до броенето и оформянето на протокола“, заяви президентът и посочи, че подобна мярка ще има сериозен дисциплиниращ ефект върху самите членове на секционните избирателни комисии.
Президентът постави въпроса и за смисъла на втория формуляр на протокола, който СИК получава, при положение че Изборният кодекс предвижда и чернова.
Президентът призова участниците в дискусията да предложат организационни мерки за начина на формиране и подготовка на членовете на секционните избирателни комисии, за въвеждането на машинно гласуване, електронно, дистанционно гласуване и актуализация на избирателните списъци и възможност на гражданите да проверят дали някой не е злоупотребил с техния глас.
По думите на Пламен Узунов – секретар на президента по правни въпроси и антикорупция, по лесен способ, който няма да изисква голям финансов ресурс, може да се осигури видеонаблюдение при броенето на бюлетините. Включването на видеонаблюдение след края на гласуването в Секционните избирателни комисии ще осигури прозрачност, постига се граждански контрол и се изпълняват добрите европейски практики, заяви проф. Емилия Друмева – секретар на президента по правни въпроси.
Според него това е голямо отклонение и изкривяване на изборния процес, което води до подмяна на съотношението на политическите сили в парламента. „Това означава цяла една партия-малък коалиционен партньор, виждаме какво е неговото значение, да го няма в българския парламент“, посочи президентът Радев.
По думите му причините за това изменение могат да бъдат ниска грамотност, слаба подготовка на избирателната комисия, но могат да бъдат и напълно съзнателни и има сигнали как се въздейства от членове на секционно избирателни комисии върху бюлетини.
„Има други сигнали и то сериозни как се манипулират резултатите в протокола. Това за мен е недопустимо, но това е факт. Има сигнали за това какво се прави с втория формуляр от протокола. Има сериозни проблеми, които тук трябва да решим“, коментира още Румен Радев.
Некоректно е да се прехвърля цялата отговорност на ЦИК за липсата на машинно гласуване
Според мен е некоректно да се прехвърля цялата отговорност на ЦИК за липсата на машинно гласуване, заяви президентът Румен Радев.
„В изборния кодекс е записано, че логистичното и технично осигуряване на изборите се изпълнява от изпълнителната власт. Тя трябва да си влезе в ролята“, посочи той.
Според него страната ни разполага с необходимия капацитет за предоставяне и осигуряване на устройства за машинно гласуване.
„Машинното гласуване дава надеждност, защото не е свързано с интернет. Всичко е на хартия и на флашка. Електронното секционно гласуване подлежи на атаки, има съмнения в него, но това не значи, че не трябва да работим в тази посока. Има смисъл в машинното гласуване и не може да се ограничи“, обясни държавният глава.