Всички си имат слабости. Моята слабост е да преглеждам новините и да чета коментарите на хората под тях. Българите коментират със страст и настървение. В коментарите домашни философи по анцуг, шушляков елек и скъсани на големия пръст чехли с лекота разгадават най-сложните и заплетени геополитически ситуации и затриват държави и континенти, а хилядолетните етнически въпроси майсторски ги чоплят като тиквени семки. Тези дни най-коментираното събитие беше клипчето с побоя над циганчето Митко в с. Овчеполци. Голяма част от хората отвърнаха на удара, като качваха в социалните мрежи снимки на пострадали българи. Мненията са разбираемо разделени. Аргументите и на двете страни са ясни като две и две четири. В България има достатъчно хора, които са се вживели в ролята си на аятоласи и напътстват и ескалацията е неминуема. А до какво може да доведе тази тиха ненавист, която се наслоява с години между етносите в българското общество? На всички е ясно, че цели села и околности реват от ромските набези, които си „познават” всичко, което може да бъде откраднато, пренесено, претопено, препродадено. Ясно е, че малцинствата не крадат, подтикнати само от страст и хазартни подбуди. Крадат, защото систематично през годините са изтиквани дълбоко зад чертата на бедността. Често хората остават с впечатлението, че набезите са безнаказани от властите. И са прави. Голяма част наистина са безнаказани, но са безнаказани нарочно. При липса на пари и идеи как да се интегрират ромите това е своеобразна социална политика. Чудовищна, уродлива, но все пак социална политика. Но тази карикатурна политика е задънена улица и всички го виждат. Рано или късно на това буре с барут ще бъде обърнато по-специално внимание. Вече се обръща по-специално внимание на тази консервирана, маргинализирана и отритната среда. Представете си, ако на това буре с барут бъде сложен фитилът на уахабизма и се драсне клечката на джихада. Впрочем уахабизмът е създаден и старателно култивиран точно за такива цели. Бедните, маргинализираните и онеправданите са естествената му почва. За скептиците нека припомня, че уахабизмът успя да направи от овчари и овцевъди войници, с чиято помощ беше унищожена Османската империя. Уахабитите разтресоха Русия така, че тя едва-едва беше залепена наново. Това е капката никотин, която убива империи, а малка държава като България може просто да бъде разкъсана като парцалена кукла. „Циганин и революция – айде, моля ти се!” Но аз ще кажа, че „циганин“ не е етнос, а начин на живот. Когато тези хора бъдат обработени с „правилната“ идеология, ще престанат да бъдат цигани. Ще се превърнат в първопроходци. В идейни войници. Всички видяхме репортажите на ромите от Пазарджик, които са съдени за връзки с „Ислямска държава“. В очите им нямаше и следа от привичния празен и лековат ромски поглед. Това бяха тежки и спокойни лица. Това бяха лица, зад които има невидим втори пласт. В тях нямаше нищо циганско. Някои хора не искат циганите да станат българи, защото това изисква пари, търпение и усилие. Спокойно, светът е голям и там има достатъчно секти, организации и идеологии, които ще ги приемат с отворени обятия. Ако си мислите, че това е просто страшна история за лека нощ, вижте отношението на Франция към нейните малцинства. Вижте как трепери. Това е Франция с нейната могъща култура, с нейната организация и ресурси. Франция, която е майка на държавността в съвременния й вид. Франция, която и преди нападенията беше полицейска държава, пълна със стегнати, тежко въоръжени жандарми. Засиленото полицейско присъствие беше нормална гледка в Париж, но това не успя да спре младите въоръжени мъже, изповядващи култа към смъртта. Сравнете тази атмосфера с много по-малка България, с много по-концентрирано и по-зле интегрирано малцинство. България с корупцията, със стачкуващи полицаи, облечени в размъкнати, вечно не по мярка униформи и изгнилите патрулки, в които често няма бензин. България без армия. Представихте ли си? Моментът, в който ние ще се страхуваме от малцинствата, може да се окаже по-близо, ако не им се обърне внимание, а не просто да им показваме повърхностна симпатия. Бурките не съществуват в Корана Никъде в Корана не се казва, че жената трябва да бъде забулена, заяви Алекс Алексиев, експерт по радикален ислям. Според него политиката на уахабизма е много проста: първо се плаща на ромите, за да свикнат с присъствието на бурки, а следващото поколение вече възприема това като традиция. Така се действа в Турция, в Албания, в Косово, а сега и в България.

Източник: Труд