Русия ще предприеме ответни мерки по своите граници, ако Швеция се присъедини към НАТО, заяви руският външен министър Сергей Лавров.

В интервю за шведския вестник „Дагенс нюхетер“ той каза, че всяка страна има правото да работи за гарантиране на собствената си сигурност, но ако военна инфраструктура се приближи до границите на Русия, тя ще реагира, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„Ако Швеция реши да влезе в НАТО, няма да си помислим, че шведите искат да ни нападат. Но поради това, че шведската военна инфраструктура в тази ситуация ще бъде подчинена на командването на НАТО, то, разбира се, ще бъдем принудени да предприемем необходимите военно-технически мерки на нашите северозападни граници, защото от другата им страна ще се намира военнополитически блок, който смята Русия за заплаха“, заяви още Лавров, цитиран от ТАСС и „Фокус“.

Той не уточни, какви ще са тези мерки, като подчерта, че това не е негова работа а на министерството на отбраната и генералния.

Но бе категоричен:

„Нищо лично, това е просто бизнес. Винаги сме предупреждавали НАТО да не се разширява на изток. В минали години имахме партньорство, доверие и нямаше опити да се разглеждаме един-друг като „заплаха“ – това бе едно НАТО. Очевидно днес НАТО е друго“.

Министърът на външните работи на Швеция Маргот Валстрьом реагира в „Туитър“ на казаното от Лавров, като заяви, че шведската политика по сигурността се определя от Швеция, не от някого друг.

Председателката на опозиционната Партия на центъра Ани Льоф определи думите на Лавров като ужасяващи и каза, че Шведската външна политика и политиката по сигурността не се определят от руски заплахи.

Швеция поръча да бъдат изготвени доклади с експертни оценки за последиците, до които ще доведе евентуалното й кандидатстване за членство в НАТО. Въпреки това няма консенсус между правителството и опозицията дали да се направят постъпки за присъединяване към отбранителния съюз, отбеляза ДПА. 

Германия подсилва НАТО с войници в Литва

Междувременно Германия заяви, че е отворена към идеята да прати свои войници в Литва в рамките на засилването на военното присъствие на източния фланг на НАТО, което алиансът поиска след анексирането на Крим от Русия, предаде Франс прес.

„Германия проучва как да продължи и евентуално да усили ангажимента си за укрепване на сигурността на всички страни членки на НАТО в Източна Европа„, заяви канцлерът Ангела Меркел.

Тя същевременно увери, че това военно разгръщане няма да се извършва в разрез с Основополагащия договор НАТО-Русия от 1997 г., чиято цел е да се избегне постоянно дислоциране на значителни бойни части на НАТО в Източна Европа. Този текст според Полша вече е невалиден след анексирането на Крим от Москва.

Според германски медии Германия може да прати 150 до 250 войници в Литва, които може да ръководят обучението на войници от различни натовски държави.