Произхождам от скромно семейство. Майка ми е учител по химия в единственото училище в града ни, а баща ми обикновен шофьор на такси.

Известно време след като завърших гимназия, се запознах с Мишо. Харесах го моментално – мил, добър и весел мъж. Две години се срещахме, а после решихме да се оженим. Родителите ми ме подкрепиха: и двамата одобряваха приятеля ми за мой бъдещ съпруг. Имайки предвид скромните финансови възможности на семейството ми, подписахме, без да правим сватба – само в присъствието на няколко близки роднини и приятели. След като сключихме брак, се преместих да живея в къщата на съпруга ми.

Тази стъпка се оказа повратен момент в живота ми, защото се разбра, че съм нежелана снаха. Знаех, че свекърите ми са състоятелни хора, бизнесмени, но не подозирах всъщност колко богати и властни са те.

Едва пристъпила прага на дома им, и свекървата ме подложи на обстоен разпит: каква заплата получават родителите ми, имам ли някакви наследствени заболявания, наистина ли мислим с Мишо да живеем при тях, кога и колко деца планираме да имаме.

Всяка събота новото ми семейство обича да дава прием. Но по някаква причина те решиха, че точно аз трябва да обслужвам гостите. Мишо не им възрази, според него това е изборът на родителите му и аз трябва да го уважа. Беше ми много неудобно да сервирам кафета и коктейли, сякаш не съм тяхна снаха, а прислужница. Богаташи, а ме третираха като робиня. Когато година по-късно забременях с близнаци, наивно си помислих, че може би сега отношението им ще се промени към мен, но се оказа, че греша. Наближаваше зима и един ден казах на съпруга си, че се налага да си купя нови ботуши и дебело яке.

В този момент свекърва ми, която явно беше чула молбата ми, застана пред нас и рязко заяви: „Майка ти и баща ти да дадат пари за дрехи. Ако откажат – ходи със старите.“

Мишо измърмори нещо, но не се осмели да ѝ възрази. На другия ден, тази злобна жена ми донесе някакви стари парцали, хвърли ги пред мен и високомерно каза: „Виж, избери си нещо. Щях да ги хвърлям, може би нещо ще ти хареса.“ Това нормално ли е?

Чувствам се натрапница в дома на свекърите си и ежедневно ми подмятат, че за тях съм бедна и нежелана роднина.

Чудя се всички свекърви ли се отнасят така към снахите си?

Всички ли са чудовища, които унижават съпругите на синовете си?