„Има план срещу България! Искат да ни смачкат, да ни прекършат, да изчезнем. Просто да ни няма.“ Това са едни от последните думи, които журналистката Виктория Маринова споделя в откровен разговор пред своя приятел Ивелин Кръстев.
Разкритието прави мъжът до покойната Вики дни след като килърът Северин Красимиров окървави мечтите и плановете им за съвместно съжителство и деца, предаде „България Днес“ .
Близо 10 часа 10 разследващи разпитват Ивелин малко след убийството на Виктория. Днес се навършва един месец откакто заловеният в германския град Щаде Северин отне живота по изключително жесток и мъчителен начин на красивата журналистка в храстите до крайбрежната алея в Русе.
В разговорите с Ивелин Вики споделя размислите си за бедния и угнетен народ, който постоянно е притискан, смачкан, на първо място по смъртност и намаляване на населението и последен по доходи и стандарт на живот сред много държави. Затова и заради природата си да помага Вики инициира и осъществява редица социални проекти за бедни и болни хора.
„Споделяше ми много и за човек от Русе, който се грижи за деца с церебрална парализа. Самият той бил много беден, но всеотдаен в каузата си. Правел го безплатно в памет на сина си, който бил плувец и раздвижвал болни дечица, докато не се разболял тежко и починал. Тогава бащата продължава делото на сина си, колкото и да му е трудно“, разказва пред вестника Ивелин, който е собственик и управител на фитнес зала във Варна.
Виктория използва контактите си в крайдунавския град и събира средства от по-заможни хора, за да може всеки месец човекът да получава заплата и всичко необходимо за процедурите по раздвижване на дечицата.
В края на юни т.г. в подкрепа на каузата 4 часа и с една ръка плува 24-годишният русенец Теодор Цветков. Благотворителна акция на младия мъж бе за набиране на средства за фондация, която иска да изгради водно-рехабилитационен комплекс за деца с увреждания.
Във времето, в което любовта между Виктория и Ивелин се разпалва все повече, ултрамаратонецът се замисля за по-сериозна стъпка. Идеята за годежен пръстен все по-често се върти в главата на спортиста.
„Аз съм на 40 години. Не съм се женил и нямам деца. Тя беше на 31. Брат ми има малко детенце, а на Вики й ставаше много мило и ми казваше, че иска отново да си има бебенце. Нейното момиченце беше тогава на 6 години. Софи много се притесняваше да не остане без майка. А накрая съдбата реши точно така да стане“, споделя пред вестника Ивелин, едва удържайки сълзите си.
В личните си разговори между двамата Вики и Ивелин споделят мисли и за журналистическата професия.
„Тя изключително много се ядосваше и нервираше на репортерите, които навират микрофоните на хората, които тъгуват. Било то при катастрофа или друга трагедия с въпроса „Как се чувствате?“. Как да се чувстват близките на починали хора в такъв момент?! Искаше дори да уволни нейни репортери, които го направили след тежък пътен инцидент. „После, казала им Вики, ако се случи на вас, друга песен ще пеете. Не ги уволнила, но ги смъмрила много сериозно“, споделя още бегачът на дълги разстояния Ивелин Кръстев.
През изминалия уикенд ултрамаратонецът бяга в надпреварата „Каньон Крийк“ в Русе. Тя стартира от Басарбовския манастир и малцина знаят, че Вики се готвеше именно за това състезание. Въодушевена и заредена с енергията на своя любим, който тича на 50-километрова дистанция, Вики се залавя също да тича. Три седмици поред бяга по крайбрежната алея в Русе, за да се подготви максимално бързо и добре за „Каньон Крийк“. В надпреварата журналистката трябваше да тича на 10-километрова дистанция.
Пак ще се срещнем, Вики
„Дано да е на по-добро място сега. Пак ще се срещнем, но не тук и не сега. Вярвам в прераждането“, споделя Ивелин и отправя призив по-често да казваме на човека до себе си, че го обичаме.
„След погребението отидох на крайбрежната алея, където Вики тичаше. Беше ми много мъчно и тежко. Целият път минах и стоях на мястото 10 минути. Оглеждах и исках да си представя какво точно е станало“, разкрива още Ивелин.
Точното място му е показано от мъж с колело, който всеки ден в продължение на 9 години върти педалите по алеята. Но в злополучния ден не успял да отиде.
