На 86-годишна възраст след дълго боледуване почина венецуелският политик, бивш партизанин и журналист Теодоро Петков. Това съобщи основаният от него вестник „Тал куал“, цитиран от световните осведомителни агенции.

Петков, син на българин и на полякиня от еврейски произход, емигрирали във Венецуела, започва да се занимава с политика още като студент. Присъединява се към комунистическата партия и се включва през 50-те години във въоръжената съпротива срещу диктатора Маркос Перес Хименес.

Прекарва три години в затвора, откъдето бяга два пъти. Първия път се измъква през тунел и се слива с участници в карнавал по улиците на Каракас. Втория път повръща кръв, която е погълнал предварително, за да симулира болест, изпратен е в болницата към затвора и успява да се спусне по въже от прозорец на седмия етаж на сградата.

Петков продължава с въоръжената бунтовническа дейност срещу подкрепяното от САЩ демократично правителство, дошло на власт след падането на Перес Хименес през 1958 г. Бунтовниците ограбват банки, отвличат бизнесмени и влизат в стълкновения с войници.

Започва да се занимава с журналистика в средата на 60-те, когато пише за вестника на комунистическата партия в Каракас, но с времето се разочарова от съветския модел, който смята за авторитарен. Бунтовническото движение се разпада през ’70-те, когато тогавашният президент Рафаел Калдера предлага амнистия на последните останали бунтовници.

Петков създава политическо движение с други бивши бунтовници и е избран в сената. Два пъти се кандидатира за президент през 80-те, но е победен от съперниците си. Влиза в правителството в края на 90-те по време на икономическа криза като министър, отговарящ за планирането. Получава похвали от Уолстрийт заради приватизирането на държавни компании, орязването на субсидии и постепенното намаляване на ролята на държавата в икономиката.

Кандидатира се за трети път за президент през 2006 г. срещу Уго Чавес, който в крайна сметка печели шестгодишен мандат начело на Венецуела.